Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да улови заек - нямаше сили и желание да ловува. Сега се чувстваше плячка и нервите му бяха изопнати до крайност.
Една сутрин не се събуди сам. В края на импровизирания лагер клечеше някакъв дребен мъж.
- Спокойно, приятел съм! - размаха ръце, очевидно самият той притеснен.
Сакрил се надигна:
- Какво търсиш тук?
Човекът се изправи и затръска крака - явно чакаше отдавна.
- Разбрахме, че кралят издирва някакъв некромансър. Значи сме на една страна с теб, ние сме бунтовници срещу короната.
- Къде са другите и колко сте?
- Не сме много, главната част сме осем човека и всички в момента те издирват. Ела с мен, ще те заведа в нашия лагер! Нека Агадир говори с теб, той е старшият ни.
Почуди се. Пътят му ...