Мъртва любов - дванадесета част

        Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да улови заек - нямаше сили и желание да ловува. Сега се чувстваше плячка и нервите му бяха изопнати до крайност.

        Една сутрин не се събуди сам. В края на импровизирания лагер клечеше някакъв дребен мъж.

        - Спокойно, приятел съм! - размаха ръце, очевидно самият той притеснен.

Сакрил се надигна:

- Какво търсиш тук?

Човекът се изправи и затръска крака - явно чакаше отдавна.

         - Разбрахме, че кралят издирва някакъв некромансър. Значи сме на една страна с теб, ние сме бунтовници срещу короната.

- Къде са другите и колко сте?

          - Не сме много, главната част сме осем човека и всички в момента те издирват. Ела с мен, ще те заведа в нашия лагер! Нека Агадир говори с теб, той е старшият ни.

          Почуди се. Пътят му бе заникъде. Бягаше безцелно назад, към миналото си. Кое имаше повече смисъл?

          - Добре, ще дойда да говоря с него.

- Чудесно! Аз ще те водя, че няма да вървим по пътя.

          Поеха през шубраците, следвани от коня и шест скелета. Наглед ня- маше никакви пътеки и знаци, но мъжът вървеше уверено.

- Близо сме, на няколко часа път.

          Продължиха да вървят. Теренът беше неравен и труден, далеч от обитаемите райони, но те не бързаха и не почувстваха умора. Сакрил се опита да завърже разговор, но мъжът все повтаряше:

- Агадир ще говори с теб.

         Накрая стигнаха една долчинка със зле скроени навеси и догарящ огън, край който похъркваха юнашки други двама мъже. Наоколо бе заринато със захвърлени боклуци, съдрани мехове, остатъци от храна и парцали.

           Водачът му срита спящите.

- Ставайте, лентяи! Всички търсят, а вие спите!

          - Какво искаш ти, бе? - изръмжа единия и скочи да го хване, но видя скелетите и се озъби в усмивка:

          - А, намерил си го! Заповядайте, господине, седнете, сега ще намерим нещо за пиене.

          Сакрил се огледа. Нямаше къде да седне, освен на земята. Един обаче донесе малко пънче, друг - почти празен мях.

          - Ей тук има малко вино, дано обичате вино, че бирата се разваля бързо и трябваше да я изпием. Скоро ще дойде и главатарят. Настанявайте се удобно, ако нещо трябва, само кажете!

           Умилкваха се около него и това го успокои. Накара и скелетите да седнат, стори му се забавно. Всъщност това страшно впечатли мъжете. Те търчаха безсмислено из лагера, опитвайки се да изглеждат заети. Появиха се още двама, поздравиха го и също се отдалечиха. Сакрил ги зяпаше и се усмихваше. Не знаеше точно как трябва да изглеждат едни бунтовници. Тези тук направо приличаха на разбойници - рунтави, мръсни, като пасмина.

          Накрая вече всички се събраха. Последен се появи Агадир и веднага пролича кой командва тук.

           - Здравейте! Момчета, защо държите госта ни гладен? Я тичайте веднага за нещо! Ти там, разпали огъня! Погрижете се за коня!

          Бунтовниците продължиха да търчат, но вече с поставена цел.

         Донесоха пънче и за Агадир, който първо стисна ръката на госта си, а после седна срещу него.

          - Добре дошъл при нас! Много съм щастлив да те срещна. Човек с твоите впечатляващи умения може много да помогне на каузата ни.

          - Какво точно правите? - попита Сакрил и пое предложения му пушен бут.

           - Искаме да въздадем справедливост. Сегашният крал Дортен всъщност е узурпатор и тронът не му се полага. Истинският наследник е прокуден и ние се борим за завръщането му, защото той е справедлив и честен човек, не ламти за богатства и слава, а се грижи за народа си. Сега събираме оръжия и войска, за да се опълчим, а ти можеш да ни бъдеш от огромна полза.

- Че как мога да ви помогна?

          - Ще ти покажа, стига да си съгласен. Ей, малоумник, къде ходиш там, бе? Върви работи за каузата!

          Последната реплика не бе за Сакрил и като цяло разговорът им приключи. Започнаха приготовленията им за обяд. Опекоха мръвки на огъня, отнякъде изникна забравено буренце с бира, всички седнаха и похапнаха, като говореха основно за пиене, цици и хазарт. Не изглеждаха настроени за бунт, но може би това бе нормално държане - едва ли постоянно се изнасят вдъхновяващи речи. Пък и, освен Агадир, другите май не можеха да говорят много интелигентно.

          - Е, съгласен ли си да се присъединиш към нас? Можеш да помогнеш още днес.

Сакрил кимна:

- Добре, ще се пробвам.

          - Тогава да тръгваме! Вие двамата там ще водите коня и ще се грижите за него. Останалите, намерете всякакви торби! Следвайте ме!

         Поеха през гората бавно, в колона. Сакрил се обърна:

- Защо нямате коне?

Един се ухили беззъбо:

- Щото ги изядохме.

Агадир се намеси:

         - Стига глупости! Нямаме, защото така се придвижваме по-тихо, а и местата, на които ходим, са трудно достъпни. Когато ни потрябват, има кой да ги осигури - целият народ е на наша страна. Почти стигнахме.

          Излязоха на голяма поляна, обрасла с храсталаци. В средата ѝ се виждаха руини на много древна постройка, тук-там имаше хлътнали надгробни плочи.

          - Това е Кулата на плача. - проговори Агадир. - Тук са гробниците на

много велики рицари. Заровени са с всичките си бижута и богатства. Можеш ли да ги извадиш?

- Виждам много мъртъвци, но са погребани без оръжия.

          - Не ни трябват оръжия - трябват ни скъпоценностите им, с тях ще си купим всичко необходимо.

- А защо не сте ги изровили досега?

- Като ги гледаш тези, дали им се копае? Така ще стане по-бързо.

          В душата на Сакрил се прокрадна съмнение. Дали тези хора бяха такива, за каквито се представят?

- Как се казва кралят ви?

Агадир се сепна:

- Какъв крал?

- Този, когото искате да върнете на трона.

          - А, този ли? Защо питаш точно сега? Дай първо да свършим работата, после ще говорим.

          Колебание.

- Хайде, човече, ще има дял и за теб!

Сакрил се намръщи.

- Не мога да вдигам метал, твърде тежък е и попива магията.

     - Само златото ни трябва, опитай се!

- Добре, само да си взема наметалото!

          Сакрил се отправи към коня си, но явно Агадир даде някакъв знак зад гърба му, защото двама от бандитите се изпречиха на пътя му:

          - Дай да видим златото първо! После може и ти да хапнеш от коня си.

           Костеливи ръце разровиха горската шума и ги сграбчиха за краката. Сакрил хукна. С него побягнаха още двадесетина скелета, изпревариха го и се стовариха върху двамата, които охраняваха коня. Чуха се викове, но никой не го догони и той се измъкна бързо от пасмината.