Но Щен Вълк се излежава на припек край вира близо до хълма в гората, който той наричаше "Хълма на изгрева". Лениво зяпа слънчевите отблясъци във водата, наслаждава се на полъха на вятъра и се радва на пълното спокойствие около него... което свърши, когато чу в далечината нечии бързи стъпки да идват насам откъм селото. По пътеката на бегом се зададе Ко Та Рак, подмина мързелуващия вълк и продължи нататък. За един дълъг миг раздразненото любопитство влезе в конфликт с мързела, после Но Щен Вълк скочи и се затича след приятеля си. Почти стигна Хълма на изгрева, когато от завоя на пътеката изкочи Ко и го подмина на бегом в обратната посока, отново без да каже и дума. За момент вълкът застина неподвижно изумен, после хукна обратно твърдо решен да разбере какво всъщност става. Успя да настигне котката чак на площада в селото, където беше спрял и дишаше тежко.
- И все пак за какво беше всичко това търчане? - попита Но Щен Вълк, след като успя най-после да си поеме дъх.
- Тренирам за олимпиадата...