Зимно утро. Първото зимно утро на новата две хиляди и осма година, ако трябва да сме точни. Две фигури се клатушкат по паважа пред Народното събрание.
- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.
- Бе, ти луд ли си бе! Дръж се на положение! - буташе го тя от нея. Той залиташе - едно от двете бутилки сливовица, едно от хлъзгавите павета.
- Сто жени, сто жени, дай ми само сто жеееени; покажи, покажи, покажииии... поиграй със батко си. Ела жена, ела да танцуваме! Честита нова година на всичкиии! - дереше се той.
- Абе, прасе, абе, непрокопсаник! Връви тука оти ке те утепам со те тия две раце бре!- хвана го под ръка Станка. Ужким да го води, ма то това водене ли беше. Лебедово езеро пасти да яде заедно с Фантомът от операта. Двамата се клатушкаха задружно по паветата.
- Искаш ли сега, жена, те, те тука да те любим? - изкрещя внезапно бай Гошо по средата на „Градил Илия килия".
- Връви бе! Луд! Луд! Като ми дум ...