Зимно утро. Първото зимно утро на новата две хиляди и осма година, ако трябва да сме точни. Две фигури се клатушкат по паважа пред Народното събрание.

- Изберииии, избериии каква жена да бъда с тееееб!- крещеше с всичка сила бай Георги и залиташе подканящо към жена му Станка.

- Бе, ти луд ли си бе! Дръж се на положение! - буташе го тя от нея. Той залиташе - едно от двете бутилки сливовица, едно от хлъзгавите павета.

- Сто жени, сто жени, дай ми само сто жеееени; покажи, покажи, покажииии... поиграй със батко си. Ела жена, ела да танцуваме! Честита нова година на всичкиии! - дереше се той.

- Абе, прасе, абе, непрокопсаник! Връви тука оти ке те утепам со те тия две раце бре!- хвана го под ръка Станка. Ужким да го води, ма то това водене ли беше. Лебедово езеро пасти да яде заедно с Фантомът от операта. Двамата се клатушкаха задружно по паветата.

- Искаш ли сега, жена, те, те тука да те любим? - изкрещя внезапно бай Гошо по средата на „Градил Илия килия".

- Връви бе! Луд! Луд! Като ми дума мама навремето, яз не я слушах. Те са, те са! Че ми дума он глупости тука. Не го е срам! Грех да те е, бре Гоше, бре, от българските символи, бре!

- Къде виде символи, ма жено? Язе те тука видим само две работи. Па и они на символи не прилегат. Те ги, те тука яслите, къде двеста и четиресе говеда коткат седем милона овци! - олюля пръст към Народното събрание той. - А те тука... - врътна се към президентството...

- А те те тука язе видим един пияница, къде скоро че му се случува случка! - замахна заканително с чантата си по него Станка.

- Не се нервирай, бе жена! Нова година е! Ееееей, честита нова годинааааа на всички! Здраве и късмет! И ти да си жив и здрав, господин полицай! - обърна се бай Гошо към близко стоящия полицай.

- Мерси, брато, мерси! Как ще се отведете, не знам!- усмихна се той на Станка.

- Как че го отведем! Са че го почекам още малко да ми се поврътка тука и като го фана за яката, та право на рейсо. Айде със здраве си останете, господин полицай - и тя го отбута напред.

- Знаеш ли, Стано, една песен съм намислил да ти я изпеем отдавна. Още си я бех намислил кога се жени на Кире комшията третата внучка на сестра му на мъж племенница.

- Айде, сега нема да пееш. Друг път че ми я пееш като сме само двамата.

- Епа, жено, да ти кажа оно не остава време да сме само двамата. Кога и да поискам да си поговориме само, ти все ми викаш, че си требвало да ходиш у Неделка да ти била извила плетката. И като ги заизвивате тия плетки по цел ден. Яз може прост човек да съм, ама ти мене на маймуна нема да ме правиш. Оти маймуните у Африка живеят, а язе тука у тааа кочина...

- Айде, не философтсвай много, много. Почти стигнахме до спирката. Абе, яз казах ли ти да връвиш на тебе, бе! - Станка го фрасна с чантата по главата.

- Добре, сега оти ме биеш? Яз тука честитих новата година на хората, добро вчепетление да направим, ти ке ме утепаш. А честита нова годинааааа... Дупка до дупка, дупка до дупка, дуп-ка! - крещеше с пълно гърло бай Гошо.

-Ох, гледай хората уплаши, бе. Не се плашете хора. Он само си те така говори. Пияница! Непрокопсаник!

- А я съм само руйно вино пио...

- Млъкни, бе, млъкни, бе!- Станка му запречи устата с ръка, а той я дръпна и закрещя:

-Ей, добри хораааа, жената да иска да ме утепа. Не го бех доживел това. Нема човещинка у тая дръжава, бре! Пак съм пиян, от мъка ааааз, къде си ти, радост мояяя? Кръчмарю дай ми вино и ракия, аз да пия да се напия, че натам го забравииииих!- упорито се кланяше той на стълба до тях.

- Ооо, сливовице, сливовице. Втори път яз да одим да ти собирам сливи. Никога, никога! Евалата на рейсо, че дойде! Оди тука, бре говедо, оди!- буташе го Станка към вратата.

- Никогаааа не съм обичал друга никоя такааа- припяваше бай Гошо, разперил ръце към стълба. Жена, остави ме тукаааа.

- Връви тука, оти не само чантата че играе! Магаре!

С геройски усилия тя го качи в автобуса. Настаниха се един до друг и поеха поредното пътуване в съвместния си живот - цели двайсет и осем години.

Честита новата 2008 година и на вас!!!