8 апр. 2020 г., 07:14  

На дъщеря ми

1.4K 0 0
2 мин за четене

Дъще, и войниците плачат, но не са истории, които ще видиш на снимка, нито ще чуеш песен за тях. Няма да видиш написан ред за интимност, там където има стомана. Нито някой ще може да нарисува цената да си борец. Като приказка от уста на уста, от род на род, като реликва се разказва. И колко малка си да знаеш, приказките са само за деца. Дъще, и баща ти бе войник. Когато мъж на честта види войник да плаче и той проронва дълго и дълбоко, крита сълза. Всички други са преглъщани и заклеващи се обещания. В битка брат, брата спасил и след това в живота спасеният продал спасителя. Смел и достоен лесно не се става, път без пари и бос извървял. И последен залък на жената на своя другар е дал. Гладен и самотен, нищо в замяна не пожелал. Само да вижда опазена, красива, непозната жена. И войниците плачат, когато някой някоя ограбва . Честта й погазил, прехраната ú взел и осквернил дома ú. Гладът е изпитание за душата. Постъпките показват мъжа.  Затова дъще, не гледай какво притежава, а с акъла и ръцете какво постига. Не вярвай веднага какво казва, а гледай делата на сърцето. Дали към просека, като с равен ще се отнесе, дали ще бъде човек към този, който е болен, слаб или в нужда. Не гледай колко е висока къщата му, а това, на което се смее, тогава личи колко е извисен. Парите, властта, красиви поредни, често развалят същността. Изкушението е мерило за стойност. Вятърът ще разпилее  различни съдби, като падащи листа. Срещнеш ли такъв, който е мъж, никога не пускай ръката му. Ще има такива, някой ще бъдат приятели. Такъв дар пази добре. И само един е за теб, цени го завинаги. Само веднъж се давай, за това  от всичко почерпи го добре. И като усетиш и през огъня да минеш, с него, пак ще си щастлива. Войниците плачат, когато  срещу  тях, видят деца. Наши, ваши или други деца, техните деца, всички те, Хора на света. И някой някъде избира, кой да е добре и кой не. Дъще и войниците плачат, когато видят бутнат в калта войник ... И истински, нездържали потичат дълго, дълбоко  крити сълзи , когато войника е жена. Жената дава живот, жена бореща се за живот. Смелостта е красота, справедливостта - нейн трофей. И в тях вулкан, а лицето тихо, спокойно. Жена-войн сестрата крепи, радва се на всеки нейн успех и я краси с частица от себе си. Дъще,  и войниците плачат, но не са истории, които ще видиш на снимка, нито ще чуеш песен за тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Tebasile Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...