8.04.2020 г., 7:14 ч.  

На дъщеря ми 

  Проза » Други
989 0 0
2 мин за четене

Дъще, и войниците плачат, но не са истории, които ще видиш на снимка, нито ще чуеш песен за тях. Няма да видиш написан ред за интимност, там където има стомана. Нито някой ще може да нарисува цената да си борец. Като приказка от уста на уста, от род на род, като реликва се разказва. И колко малка си да знаеш, приказките са само за деца. Дъще, и баща ти бе войник. Когато мъж на честта види войник да плаче и той проронва дълго и дълбоко, крита сълза. Всички други са преглъщани и заклеващи се обещания. В битка брат, брата спасил и след това в живота спасеният продал спасителя. Смел и достоен лесно не се става, път без пари и бос извървял. И последен залък на жената на своя другар е дал. Гладен и самотен, нищо в замяна не пожелал. Само да вижда опазена, красива, непозната жена. И войниците плачат, когато някой някоя ограбва . Честта й погазил, прехраната ú взел и осквернил дома ú. Гладът е изпитание за душата. Постъпките показват мъжа.  Затова дъще, не гледай какво притежава, а с акъла и ръцете какво постига. Не вярвай веднага какво казва, а гледай делата на сърцето. Дали към просека, като с равен ще се отнесе, дали ще бъде човек към този, който е болен, слаб или в нужда. Не гледай колко е висока къщата му, а това, на което се смее, тогава личи колко е извисен. Парите, властта, красиви поредни, често развалят същността. Изкушението е мерило за стойност. Вятърът ще разпилее  различни съдби, като падащи листа. Срещнеш ли такъв, който е мъж, никога не пускай ръката му. Ще има такива, някой ще бъдат приятели. Такъв дар пази добре. И само един е за теб, цени го завинаги. Само веднъж се давай, за това  от всичко почерпи го добре. И като усетиш и през огъня да минеш, с него, пак ще си щастлива. Войниците плачат, когато  срещу  тях, видят деца. Наши, ваши или други деца, техните деца, всички те, Хора на света. И някой някъде избира, кой да е добре и кой не. Дъще и войниците плачат, когато видят бутнат в калта войник ... И истински, нездържали потичат дълго, дълбоко  крити сълзи , когато войника е жена. Жената дава живот, жена бореща се за живот. Смелостта е красота, справедливостта - нейн трофей. И в тях вулкан, а лицето тихо, спокойно. Жена-войн сестрата крепи, радва се на всеки нейн успех и я краси с частица от себе си. Дъще,  и войниците плачат, но не са истории, които ще видиш на снимка, нито ще чуеш песен за тях.

© Tebasile Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??