На дъщеря ми...
< 10 години очакване, надежда, разочарование, болка, мъка, изпепеляващи мисли, отчаяние, безсилие, униние, молитви, упование, проблясък ,страх, ужас, ужас и отворената врата на родилно отделение. Коленичил с молитва на пресъхнала уста...и…>
Душата ми извика....
Стон ли бе? (Не беше стон.)
А крясък! Вик! Изплъзна се от мен!
Всяка част от тялото ми
потрепера!
Слънце грейна в тъмен коридор!
Господ слезе...!
В миг!
Докосна ме...!
И върна ме...!
Към Радостта!
Върна щастието!
И живота в мен!
Детски плач...!
Първичен
и
безпомощен
Заля слуха ми с чудна топлина!
Потекоха сълзи!
Мойта малка Дъщеричка
се роди!
Благодаря ти, Господи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коцето Костов Все права защищены
