На дъщеря ми...
< 10 години очакване, надежда, разочарование, болка, мъка, изпепеляващи мисли, отчаяние, безсилие, униние, молитви, упование, проблясък ,страх, ужас, ужас и отворената врата на родилно отделение. Коленичил с молитва на пресъхнала уста...и…>
Душата ми извика....
Стон ли бе? (Не беше стон.)
А крясък! Вик! Изплъзна се от мен!
Всяка част от тялото ми
потрепера!
Слънце грейна в тъмен коридор!
Господ слезе...!
В миг!
Докосна ме...!
И върна ме...!
Към Радостта!
Върна щастието!
И живота в мен!
Детски плач...!
Първичен
и
безпомощен
Заля слуха ми с чудна топлина!
Потекоха сълзи!
Мойта малка Дъщеричка
се роди!
Благодаря ти, Господи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коцето Костов Всички права запазени
