Ambrouse (Стефан)
180 72
7 дек. 2015 г., 23:42

На градус 

  Проза
740 0 17
4 мин за четене

  Слънцето се показа за момент иззад натежалите от сняг сивкави облаци, сякаш искаше със закачливите си лъчи да поразведри намусения Стоян, който крачеше с неуверена крачка към селото, стиснал в загрубялата си длан половинлитровата пластмасова бутилка, която му правеше компания от сутринта. 

  Стоян не бе много пиян, поне не и по неговите критерии, но мисълта му вървеше някак мудно и все се блъскаше като в стена във възникналия току преди няколко часа проблем – бяха го изгонили от ловната дружинка. Председателят го бе нахокал и му бе заявил, че го изключва. По закон било забранено да се ловува пиян. Дрън-дрън.

  Слънцето се скри окончателно и заваля пухкав сняг. Земята бързо побеля. В далечината проехтяха изстрели. Колегите му  – бившите му колеги – бяха попаднали на дивеч. Стоян се обърна назад и се загледа в криволичещата следа, която бяха оставили кубинките му. Ех, как му се искаше сега да е с дружинката. Ако знаеше, че ще стане така, нямаше да започне да се налива от сутринта.    

  Отпи глътка от кехлибарената течност и по хранопровода му се разля приятна топлина. Продължи по пътя си.

  На върха на един от високите хълмове край селото се мержелееха две човешки фигури, едната висока, другата съвсем дребничка. Стоян присви насълзените си очи и чак тогава успя да разпознае хората. Това бяха Калина, жената на магазинера, и нейният петгодишен син Огнян. Малкият бе седнал на шейната си и се канеше да се спусне надолу по склона.

  Калина видя Стоян и му махна, а той отговори небрежно на поздрава й и продължи да крачи тежко с омекналите си крака. До къщата му, която се намираше в края на селото, оставаше не повече от километър.

  В този момент иззад храстите край рекичката изскочи заек. Стоян без да се замисля свали пушката си и се прицели. Но заекът побягна като стрела, усетил, че някой не му мисли доброто. Стоян се извърна бавно, проследявайки движението на дългоушкото, който все не попадаше на мушката му.

  Виждайки, че заекът всеки момент ще се измъкне, Стоян направи няколко крачки напред в опит да заеме по-удобна позиция. Спъна се и политна. При падането пушката изгърмя.  

  Едновременно с гърмежа се чу вик. Стоян бързо отмести поглед от димящото дуло, по посока на вика, и видя как Калина се строполява като покосена и се изтърколва надолу по хълма пред погледа на сина си, който в това време дърпаше шейната си към върха. Стоян се облещи, осъзнал какво е станало, а детето запищя като сирена, огласяйки цялата околност.

  Разтреперан, Стоян се надигна и се вторачи в оръжието, което бе причинило белята. Разбира се, че всичко бе станало случайно, той не бе виновен, никой не бе виновен. Но дали нямаше да го обвинят в убийство? А може би жената бе само ранена? Трябваше да провери… Извади бутилката и отпи голяма глътка ракия.

  – Чичо Стояне, чичо Стояне! – викаше с все сила малкият и тичаше презглава към него. –  Мама падна, мама падна!

  Стоян в този момент не виждаше младата жена, защото тя се бе изтърколила от другата страна на хълма.

  – Зле ли е майка ти, синко? – попита с разтреперан глас Стоян и се огледа притеснено.     

  – Лежи и не мърда, чичо Стояне, а по лицето има кръв. Нали не е умряла?

  Стоян приседна на снега, сърцето му биеше като полудяло. Чудеше се какво да прави. Не можеше да повярва, че е убил човек. Момчето зарови лице в ръкава на якето му и заплака. А Стоян само хапеше устни и гледаше с празен поглед  захвърлената на снега пушка. Да, сигурно щяха да го вкарат в затвора. А може би не?

  Стоян бе кротък по природа, но когато прекалеше с алкохола, което напоследък му се случваше често, ставаше раздразнителен. Веднъж удари жена си и после дълго й се извинява, чудейки се как е могъл да посегне на най-любимото си същество.

  Малкият продължаваше да хлипа, опрял блуза в рамото му. Тогава на Стоян нещо му прищрака, вдигна ръцете си и плъзна длани към врата на детето. В размътения му мозък се бе оформил план за спасение. Смяташе да завърти рязко тънкото като клечка вратле на Огнян, та колко ли живот имаше в туй малко телце? После щеше да зарови двамата в някои от ямите, оформили се след есенните порои. Така си мислеше Стоян, а в очите на момчето се прокрадна уплаха – явно бе усетило, че нещо не е наред.

  – Какво, чичо…

  – Тихо, малкия, само спокойно… и всичко ще се оправи – каза по-скоро на себе си Стоян. Грубите му пръсти се сключиха около тъничкото вратле на Огнянчо.

  В този момент проехтя силен вик:

  –  Хей, Стояне, ти ли гръмна бе, човек!

  Калина се куцукаше към тях, бършейки с длан окървавеното си чело. Стреснат, Стоян отскочи назад. На лицето му се изписа недоумение.

  – Ами аз …таковата … – подхвана той, забравил съвсем за плана си. Огнянчо гледаше с почуда мъжа, който за малко не бе отнел живота му, но едва ли разбираше, че му се е разминало на косъм.             

  – Подхлъзнах се при гърмежа и паднах, чак долу се изтърколих. Май за малко съм загубила съзнание.

  – Много съжалявам, един заек…

  – Уплаши ли се, чедо? Мама вече е добре, не се страхувай. – Тя избърса окървавените си пръсти в снега и прегърна сина си.  

  – Опитах се да успокоя детето, много се бе уплашило – изфъфли Стоян.

  – Добре си направил. Ела вкъщи да те черпя кафе. Ти май са на градус, а?

  – Да, едно кафе ще ми се отрази добре – отвърна Стоян и се изправи. По пътя захвърли шишето с малкото останала в него ракията в едни храсталаци и се зарече никога повече, ама никога, да не пие… сутрин.

© Стефан Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Лично на мен разказа ми хареса. Въздействащ е, повярвах ти отново, че е застрелял майката и че ще убие малкия. Виж за края много не повярвах, но го приемам с резерви...големи
  • Наздраве!

    <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-1249392999.html"><img src="http://s19.rimg.info/d11d439adb497f7ff789e17ae36ca6da.gif" ></a>
  • О, никакво заяждане няма. Аз се съгласих с почти всичко. Толкова много коментари, а дори не замириса на барут. Все пак няма да свалям каската, щото ми държи влага пукотевицата от миналата седмица.
  • Добър като идея разказ, но наистина се нуждае от редакция. И аз неволно се забивам в сложните изречения, но при редакция гледам да ги разбия на прости. Виж си първото изречение - 8 /осем/ прилагателни при 5 глагола и 1 причастие! Тежичко е... А я си представи, че си актьор и трябва да го прочетеш на глас. Колко пъти ще трябва да си поемеш дъх в това изречение?
    Трите страници са нещо, което не трябва да превръщаш във фикс-идея. Мисля, че творецът не бива да бъде вкарван насила в рамка. Да, добре е да се опитваме да бъдем лаконични, но не на всяка цена! Ще попиташ "А онова правило за трите страници тогава защо го сложи?" Защото не може да сравняваме ябълки с круши. Защото по-дългият разказ позволява повече изразни средства, което си е предимство. В случая твоят разказ не се сравнява с друг. Така че самоцелното му орязване, дори и като опит за тренировка, не е най-доброто решение. Всъщност не е добро решение показването пред публика на орязания вариант, иначе експериментите и тренировките са си нещо много добро!
  • Интересен, динамичен сюжет.
  • Съгласих се. Може поне едното "висок" да се промени. Благодаря за помощта.
  • "На върха на ЕДИН от ВИСОКИТЕ хълмове край селото се мержелееха две човешки фигури, ЕДНАТА ВИСОКА, другата съвсем дребничка." Мисля, че повторенията в това изречение не са оправдани. Дори и в две съседни или през няколко изречения, пак не мога да ги възприема, ако не са художествен похват, а в този случай не са.
  • Да, хубаво е текстът да отлежава, но аз съм нетърпелив и пускам без да се замислям много-много.Редакторите и коректорите да станат безработни ли? Има и нещо друго, много трудно откривам собствените си грешки,иначе ако написаното е от друг сякаш по ги виждам. А въпросното изречение ми се вижда съвсем нормално, само дето се набляга на факта, че фигурите са две. Може и да не съм прав, но ми се струва, че точно тук орязването е неуместно.
  • Какво не ти харесва в изречението: "На върха на един от високите хълмове край селото се мержелееха две човешки фигури, едната висока, другата съвсем дребничка"? И как би могло да се каже същото с по-малко слова, но точни и въздействащи, без повторения? Това на пръв поглед, но ако се отдалечиш от собствения си разказ, ако се поразсееш с нещо друго и след време го започнеш отначало, сякаш четеш чужд текст, сам ще откриеш какво и как да редактираш.
  • Факт е, че е написано суховато, можеше и по-описателно да е, поне. Но извинението е, че разказът е окастрен за да влезе в изискуемите 3 страници за един конкурс.Е, оказа се, че можело да се пише и повечко, ама тъй като бяха казали 3 страници, гледах наистина да са толкова.
  • Въпреки грешките, които могат да се оправят, сюжетът е интересен. Има и поука дори в него и неочакван край, а те го правят добър. Какво значи художествен разказ? Според едно дете от 4 клас, в домашно съчинение, цитирам :"Художествени са текстовете на приказките, създадени от писатели, на разказите и стихотворенията, на повестите, романите, пиесите. Този дял от литературата се нарича художествена литература" Тук разказът е художествен, не е документален, нито статия от вестник, нито новина. Продължавам с цитата: "В художествените текстове са изобразени случки с герои, картини, човешки преживявания и размисли. В тях винаги има измислица, която понякога изглежда правдоподобна, друг път е фантастична. Но дори и най-невероятните неща са представени така, че да повярваме в тяхната истинност". Е, какъв е текстът на тази творба тогава, ако не е художествен? Всеки разказ може да има в себе си художествени средства, като природни картини, епитети, метафора, сравнения, хипербола, за да бъде по-правоподобен, по-интерсен, по-приемлив, по-възвишен, но той може да бъде и кратък и за да не отекчава читателя, с малко думи да казва много неша. В случая разказа на Стефан е точен, без излишни отклонения и в него има доста неща - като терзания на героя, като падението му, като жалкото му отчаяние, като чертите на характера му и в същото време - второстепенните герои допълват образа му и го дооформят. Това е моето мнение и не го налагам, просто споделям.
  • Покорно благодаря, дами. Къде съм гледал, че не съм видял "се куцукаше" и "ракията" не знам. Ще трябва повече да внимавам. "Критерии" може да стане "разбирания", примерно. "Пухкав" може да стане "захарнопамучен", а "кехлибарена течност" - "течност, бляскаща с жълтеникавата настойчивост на очи на разгневена змеица,". За по-художествено.
  • Освен остатъчен текст, неправилно свързан с останалия, например: "По пътя захвърли шишето с малкото останала в него ракияТА...", това, което е посочила Светлана и още подобни, то и слова, които някак не са за този разказ - думата "критерии" в изречението:"Стоян не бе много пиян, поне не и по неговите критерии..." А и "пухкав сняг", "кехлибарена течност" е толкова познато. Предпочитам художествени разкази.
  • Грешките са предимно остатъци от текст при редакцията, като тази тук:
    "Калина се куцукаше към тях, бършейки с длан окървавеното си чело. "
    На мен разказа ми хареса.
  • Разказът е скъсяван, това му е редакцията, засега Ако имаш предвид някакви грешки, казвай, за да редактирам още.
  • !
  • Мисля, че има нужда от редакция. Общо взето - добър разказ.
Предложения
: ??:??