Мъглива сутрин. Под моста, по който минава магистралата са се сгушили две деца. Братче и сестриче. И двете бяха облечени със топли дрешки, но по лицата им се четеше уплаха. Сестричето държеше в ръката си парче от кифла и отхапваше малки парченца. Братчето, по-голямо с няколко години гледаше сестричката си преглъщаше, но не посягаше към кифличката. Наоколо край тях бяха разхвърляни чували от изкуствен тор, опаковки  и празни пластмасови шишета.
   - Да си вървим в къщи - погледна момиченцето към братчето си, но то упорито поклати глава.
   - Ще ни бие пак. После ще бие и мама. Няма да се прибираме! Утре ще отидем при баба и дядо.
   - Студено ми е - проплака момиченцето.
    Момченцето я прегърна и придърпа няколко празни чувала. След това я зави, за да предпази краката и от студения вятър. После зави доколкото можа и себе си. Двете деца се сгушиха едно в друго и затвориха очи. Студеният вятър засвири в пролуките на моста. Над тях преминаваха с грохот автомобили и тресяха моста. Няколко снежинки се завъртяха и кацнаха на косите и бузките на момиченцето. То отвори очи и се загледа радостно към небето.

   - Батко, сняг! Заваля сняг! Утре ще се пързаляме!

   - Ще се пързаляме - кимна с глава братчето и се ослуша. Някъде в далечината се чу вой на бездомно куче. Други кучета му запригласяха. Лаят им сякаш се приближаваше. Може би бяха надушили следите на децата. Момченцето тревожно се огледа за някакво оръжие. Намери една желязна тръба и няколко по-големи камъка и ги нареди край себе си. Сестричката му уплашено го гледаше.

   - Ще ни изядат ли? Те нали са добрички кученца и не ядат малки деца? -погледна го с надежда тя.

   - Добрички са - успокои я братчето и. Но за всеки случай, че може да има и някое не толкова добричко.

   - Като ротвайлера на съседа ли? - попита сестричката му.

   - Като него лошо едва ли ще се намери. Тези тук просто са гладни. Но са пък страхливи - продължи да я успокоява. Не и каза, за да не я тревожи, че може да са много и че гладът ги прави свирепи и смели. Огледа откъде могат да дойдат и придърпа още камъни до себе си. Изведнъж погледът му светна. Ръката му напипа пиратките в джоба му. По телевизията бяха казали, че са опасни, но той знаеше, че спазва ли правилата, е изключено да пострада. Така го учеше баща му, който сега беше някъде далеч с друга жена и в друга държава. Бяха се разделили с майка им и сега живееха със втория им баща, пропил се бизнесмен, който внезапно от грижовен и печен се беше превърнал в пияница и изверг. Биеше ги и тормозеше майка им. Която от гордост не искаше да се оплаче в полицията, камо ли да се обади на бившия си съпруг, който щеше да ги защити. В нощта преди коледа сестричката му беше бутнала шишето с уискито приготвено за поредната пиянска компания, която вторият им баща водеше в къщи и то се беше счупило. Предполагайки какво ще се случи  децата бяха напуснали дома си и се запътиха към баба си и дядо си, но последният автобус беше заминал и те тръгнаха пеша, но в тъмното се бяха изгубили и затова решиха да прекарат нощта под моста.

Лаят на кучетата се засили…

Край на първа част.