След като се събуди Иво погледна през прозореца и какво да види навсякъде е бяло и пухкаво. Вечерта бе валяло сняг и натрупало. Веднага хукна към стаята на децата, за да им каже, че вън е прекрасно и след закуската могат да играят на снежни топки. Иво беше бащата на къщата, а жена му бе починала преди три години от рак. Те имаха две прекрасни деца на име Мони и Алекс. Мони беше десет годишна, а Алекс седем годишен. Децата се разбираха чудесно по между си, а и с Иво бяха много близки и обичаха да споделят с него всичко. Тъй като Алекс беше по малък толкова не можеше да разбере какво иска и чувства баща му. Мони бе много умна и талантлива девойка. Тя много искаше баща и да има до себе си отново любяща жена, а и също тя да се грижи за покъщнината, а Иво спокойно да си ходи на работа без да мисли всяка вечер какво да сготви и т.н. Иво работеше в една рекламна агенция и шефът му беше много доволен от него. Един ден шефът на Иво съобщи, че той трябва да посети един хотел в Пампорово, за да види да ли обстановката е подходяща за новата им рекламна сесия. Шефът му много добре знаеше, че Иво няма как да отиде, защото нямаше кой да се грижи за децата, затова предложи на него да вземе Мони и Алекс заедно със себе си и една седмица да направят почивка и да посрещат Коледа в хотела. Родителите на Иво бяха починали отдавна, а и той беше само едно дете. Починалата му жена бе пораснала в дом за сираци. Иво се съгласи на идеята на шефа му и това сподели с децата, които отдавна бяха готови за приключения. Събраха багажа от вечерта, а на сутринта тръгнаха към Пампорово. Мони вярваше много на това, че на Коледа стават чудеса и с цялото си сърце молеше на Бог баща и да срещне любовта в хотела. След като се настаниха в хотела те разбраха, че има конкурс за най-добра тематика на рисунка с тема „Моето семейство”. Мони веднага помоли Иво да се запише, защото, тя наистина имаше талант да рисува прекрасно. Тръгнаха тримата към стаята за записванията за конкурса. Още като влязоха в стаята Мони беше прелъстена от красотата на дамата, която приемаше записванията. Тя веднага си каза на ум:

       – Ето любовта на тате.

Мони се сприятели с дамата, която се казваше Даяна, която не само беше прекрасна, а и много добра. Даяна беше много красива жена с едри сини очи и дълга до кръста руса лъщяща коса. Как да не се влюби мъж на такава жена с такава красота отвън и отвътре. Мони запозна лично баща си с нея и накара тях малко да се запознаят. Иво бе прелъстен от красотата и от доброто сърце на Даяна. Мони видя в очите на баща си тръпката и любовта към нея. Девойката реши малко да говори с баща си и да го увери, че те с Алекс много искат той да е щастлив с Даяна. Иво видя в очите на дъщеря си щастието и въодушевлението, че те отново ще имат истинско семейство заедно с дамата от стаята на записванията. Ето, че беше вече последната вечер на Иво и на децата в хотела и сутринта трябваха да се върнат у дома. Иво не искаше да си тръгне с разочарование и с празни очи. Последната им вечеря в хотела беше точно на Коледа. Той не знаеше как да си изрази чувствата на Даяна и беше много притеснен. Мони видя как той е нетърпелив и замислен и му даде малко кураж. Децата и Иво слязоха да вечерят в ресторанта на хотела където беше и организирано тържество за Коледната вечер. Около тях всички бяха много усмихнати и щастливи, а очите на Иво търсеха прекрасната дама. Даяна се появи облечена в бяла страхотна рокля сякаш бе булка на сватбата си. Иво погледна към Мони със страхливи очи, а Мони кимна глава на него, за да сподели чувствата си с Даяна. Влюбеният до уши мъж тръгна към дамата от стаята на записванията за конкурса, за да му изрази чувствата си. Пред всички гости в ресторанта Иво коленичи пред прекрасната дама, за да и поиска ръка за цял един живот. Даяна сякаш очаквала това от него не беше учудена. Тя с насълзени очи протяга ръка към Иво и прие да прекара с него един прекрасен живот. Всички гости ръкопляскаха и се радваха на тяхното щастие. Мони плачейки от щастие на ум си казваше:

       – На Коледа стават чудеса, вярвах и ще продължавам да вярвам. Благодаря ти Господи, благодаря ти майко…

Този път те не тръгнаха у дома само трима, а тръгнаха четирима, като едно истинско семейство.