Обичам дъжда през пролетта. И знам защо. Тогава, ако съм тъжна и си поплаквам, не личи.
Обичам дъжда – това е време за почивка и сладка дрямка.
Обичам дъжда. Ето още една основателна причина да го обичам – след като спре - хуквам на лов. И пада едно ловуване – свят да ти се завие! И то - без много специални и скъпо струващи приготовления. Трябва ми само един найлонов плик (може и втора употреба), гумени ботуши (може и стари), подходящи дрехи – като за предпазване от жилещата застаряваща коприва, и, разбира се, запустели каменни огради. Но най-вече – жив плет, коприва, балдъран. И не на последно място – обекта на моето ловуване – охлювите.
Знаете ли колко са полезни? Едва ли. Някъде бях чела (по съвет на Светлана Лажова – Светле, много е хубаво човек да чете, и не само, а и да прилага на практика прочетеното. А аз съм си взела поука… Само не съм забелязала, охлювите могат ли да се броят за афродиазиак, но… ще проуча въпроса.) :), че на запад си е лукс да заведеш гаджето на ресторант и д ...