На лов :)
Обичам дъжда през пролетта. И знам защо. Тогава, ако съм тъжна и си поплаквам, не личи.
Обичам дъжда – това е време за почивка и сладка дрямка.
Обичам дъжда. Ето още една основателна причина да го обичам – след като спре - хуквам на лов. И пада едно ловуване – свят да ти се завие! И то - без много специални и скъпо струващи приготовления. Трябва ми само един найлонов плик (може и втора употреба), гумени ботуши (може и стари), подходящи дрехи – като за предпазване от жилещата застаряваща коприва, и, разбира се, запустели каменни огради. Но най-вече – жив плет, коприва, балдъран. И не на последно място – обекта на моето ловуване – охлювите.
Знаете ли колко са полезни? Едва ли. Някъде бях чела (по съвет на Светлана Лажова – Светле, много е хубаво човек да чете, и не само, а и да прилага на практика прочетеното. А аз съм си взела поука… Само не съм забелязала, охлювите могат ли да се броят за афродиазиак, но… ще проуча въпроса.) :), че на запад си е лукс да заведеш гаджето на ресторант и да си поръчате охлюви за … (по спомен – около 75 евро порцията). Хм. А в къщи ме упрекват колко много съм харчела. А като си направя една проста сметка – ами, че то един найлонов плик с охлюви си е цяло състояние, обърнато в евро! Харчела съм била! Напротив. Разбрали са те от харчене.
Та, да си дойда на думата – тръгвам смело покрай обраслите с жив плет и коприва дувари. И ахааа – ето го едно приятелче, тръгнало на някъде, по росата.
Малеее! А аз – хоп- и в плика. Добре, че рогцата му не са толкова опасни. И, тъкмо да продължа нататък – на един висок колкото боя ми балдъран, току на височината на очите ми – още един охлюв. Тръгнал нагоре по стеблото, а бе, охлювска му работа. Сякаш е знаел, че го търся. А копривата отсреща е толкова страховитааа. Ама който го е страх от мечки, не ходи в гората за дренки. А аз само за едните охлюви, ама и то какви! А каква чудесна супа става от тях – пръстите да си оближеш! (Тук, нищо лично, но подхвърлям ръкавицата към готварските способности на Пенко (Sorbus) - Айде сега, само той можел да готви супа! :)
Напред, в копривата! Отначало плахо, но все пак съм, може да се каже – веща в тия работи, нагазвам все по- смело в избуялата коприва. Е, малко понажилена, ама за здраве! Белким не ме мъчи тоя ревматизъм после! А там ме чака цяла охлювска компания! Щели да се крият, да, бре, ама не на мен тия! Отварям плика, и – един по един ги прибирам вътре – десетина парчета – цяла порция и половина! Ох, ама нещо не ми се смята, че ей сега ще напече – и мисията ми ще се окаже на халос! Поутъпках си местенцето, докато събера улова. Ама нататък? Божкей, как да подмина! Сигурно край камъните на купа е цяло състояние! В никакъв случай не ще пропусна! Ама то това – ловът на охлюви си е жива краста, бре, хора! Ох, подхлъзнах се… Кално, а под крака ми нещо странно изпращя – не успях да извикам, само се отдръпнах – ама къде?! – бум! – в живия плет! Нищо страшно- беше един прогнил клон, захвърлен в тревата. Ай, да му се не види!
Ха, нещо ми полепна по панталона и не иска да ме пусне – аха, има една упорита трева – лепка й викат! Упорито си проправих път през стената от треволяци и продължих със заниманието си. Какво ти занимание, то си е истинско предизвикателство! Замислих се – как ли са се чувствали горките ни събратя по време на сафари в африканската савана, когато насреща им застане някой изпосталял от глад лъв?! Ааа! Айде сега – а те питат ли ме как се чувствам на лов за охлюви, а и то – хем с голи ръце, хем пеша! Ами, ако от нейде ми изскочи някоя … змеица?! Ох, чак ми стана страшничко! Ама пусто удоволствие…
Е, общо взето – това си ми е. И затова го обичам дъжда – най- вече. А сега ви оставям, защото … трябва да приготвя продуктите за супата.
п.с. Ахъ, и всяка прилика с героинята никак не е случайна! :)
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И тогава и сега ме изкефи разказа ти, Нелка!
А как ги обичам тези мили животинки...откога не съм ги вкусвала... -
Нели, ти си супер!!! На пазар или на лов?
-
Божке, Светланчик, имам предложение - админите да организират конкурс за щуро пазаруване - виждам и двете ни на челните места
А бе, ако се наложи, пък и до Испания да прескочим, а?
-
Точно като Ваше Височество и аз един ден напълних цял плик с охлювченца. Реших да готвя, колко интересно. Измих, напълних тенджерата с вода и ги пльоснах вътре. Включих котлона и след няколко минутки отидох да видя какво става. Вдигам капака и...полудях. Те милите всичките се залепили за капака. Пуснах ги на свобода. Май това беше последният ми опит да готвя. Нали съм природозащитничка. Не правете така у дома!!! Нели, благодаря за дъжда и за пролетта!!! Покани ме на хапване, аз ще се погрижа за пийването, то ми се удава по-лесно. Ах, как обичам да пазарувам! А ти?
-
Ей това така и не можах да го проумея като как се яде! А като как се готви и хал-хабер си нямам ! Виж от копривата бих направила една супа. Е, поджапах в дъжда с теб и ми беше весело (нали не се парих аз в копривата) !
-
Нелиии, приготвяй, че идвам!
Апропо, мнооого отдавна не съм яла охлюви! Та така...!
А от мен - биричка, става ли? -
и аз обичам дъжда...нека си щъкат охлювчетата...
беше ми хубаво с теб...с обич, мила Нели. -
Очакват се още дъждове, Нели!Така че, готвИ се!
-
И аз ги обичам, всякак!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
