На море

На море

След толкова години работа и спестяване, тази година сме на море. Предварително репетирахме вкъщи с детето. Като го питаме иска ли нещо – дъвка, сладолед или други лакомства, да казва „Не”. Измъчихме го, но успяхме.
По ресторанти нямаме пари да ходиме, затова по цял ден си висиме на плажа. Всичко беше добре. Но един ден мъжът ми не издържа и ми се развика, като че ли аз съм виновна, че нямаме пари. „За една бира съм си изкарал” – стана и отиде да пие бира.
Още същия ден разбрах колко много ми липсва, колко ми е необходим. Аз по цял ден си лежа и си чета любимите романчета, дето винаги завършват щастливо, дето няма безпаричие, неплатени сметки и други простотии, дето ти вгорчават дните. А има само любов и още много хубави неща, дето мъжът ми дори и не подозира, че ги има. Колежката до мен си чете вестници и хабер си нямаме, че имаме деца. Почиваме си активно на плажа, а мъжът ми се грижи за тях. Влиза в морето и ги учи да плуват. Изкарва ги, подсушава ги. Преценява колко време да стоят във водата и колко по гръб и по корем на слънце. Просто си умее. Заряза ме той и отиде да си гледа кефа, а аз продължих да си чета. По едно време колежката ме бута.
- Хайде, малко да ме смениш, че ме заболя ръката!
Обръщам се и я гледам. Тя седи и маха на децата да излизат от водата, а те се плацикат и не й обръщат внимание.
- Откога си в тая поза? – я питам
- От половин час. Откакто мъжът ти отиде да пие бира.
- Защо не ми каза по-рано? Ей сега ще ги прибера.
И двете не можеме да плуваме, а децата са навътре в морето, значи мъжът ми все пак е успял да ги научи. Трябва и с мен да се позанимава.
- Заболя ме ръката да им махам и никакъв ефект.
- Като не знаеш как да махаш, така е. Не си ли гледала как учат кралските особи да не си натоварват китките? Това е цяло изкуство, сега ще ти покажа как се прави. – Започнах да махам елегантно, само с китката. Децата ми махнаха в отговор. – Ето, виждаш ли? Има ефект.
- Не им махай за поздрав, а им кажи да се прибират. – ми се озъбва колежката.
Побеснях. Станах права във формата на буквата Ф. Все пак не е удобно да почна да викам като луда, както го правя вкъщи. Продължих да махам, но вече по-енергично и изразително. Вместо да се приберат, те ми обърнаха гръб и заплуваха навътре в морето. Откачих и взех да тропам с крак, но на пясъка нямаше нужния ефект. Продължих да се държа като кралска особа, а ми идеше да кресна: „Прибирайте се, че ще ви откъсна главите, само да ми паднете!” Колежката ми шепне:
- Не се обръщай! Целият плаж се превива от смях. А жената точно зад тебе вече рита и си тъпче устата с пясък само и само да спре, щото милата може да си умре от смях с тебе. Даваш ли си сметка каква сме картинка? По-добре да бяхме си викнали, никой нямаше да ни обърне внимание. - Колежката май, че излезе права. От това махане получих мускулна треска, а децата се прибраха след два часа.
За да не правиме повече сцени на плажа, се разбрахме следващия път, като влезнат по-навътре, да ни поглеждат. Ако махаме само с китка - е за поздрав. Значи, могат да си поплуват още. Обаче като почнеме да махаме с ръце – четири пъти на ляво и четири пъти на дясно, да се прибират. Хем децата ще знаят какво да правят, хем хората до нас ще мислят, че си правиме физзарядка. Хем няма да се излагаме и да викаме като простакеси. Нали сме дошли да си гледаме кефа. Казах кеф и се чудя защо и аз не изпия една бира? Ще взема да купя и на детето един сладолед, пък няма да вечеряме. И без това не е здравословно вечер да се тъпчеш. Абе, един път се живее. Леле, на мъжа ми как тая бира ще му излезе през носа.
Щом той ще пие бира, аз ще си купя една плажна рокля и белите панталонки, дето вчера ги видях на витрината на магазина до хотела. Ще видя ще пие ли още бири, ще ми разваля той почивката на мене!