Шон Стайнмън беше гробар от четиридесет години. Бе "наследил" работата си от своя баща, а той - от неговия и т.н. Имаше малка къщичка на върха на хълма, а гробището се падаше в задния му двор, оградено с нисък каменен зид, от който стърчаха остри метални пръти, чиято цел бе да предпазват покойниците от посегателствата на живите. Шон полагаше всички възможни грижи за гробището, но въпреки това разрухата и упадъкът бавно оставяха своите белези.
Някои от плочите бяха съборени и строшени; плевели се виеха около натрошени каменни късове. Градчето Таркър умираше. Гробището си отиваше с него. А с гробището щеше да си отиде и Шон.
В далечния край на гробището, близо до гората, имаше няколко мъртви дървета току до каменния зид - навеждаха голи клони през металните пръти, сякаш се опитваха да докоснат сухата земя.
Много хора не биха издържали на психическото напрежение да живеят близо до гробище. Тяхното въображение би им рисувало какви ли не кошмарни картини, които биха нарушили спокойния им съ ...