6.02.2022 г., 20:52 ч.

На по разговор с баба (1) 

  Проза
556 4 0

Обаждам се на баба.

Плача, викам по телефона, че цветето ми е загинало.

Че няма да си купувам повече саксии.

Че хвърлям прекалено много грижи, внимание и енергия, пък то накрая пак умира.

Хлипам й с глас

(даже аз не си разбирам думите, не знам как тя успява).

 

Баба въздъхва и със спокоен тон ми казва:

- Най-дребните неща ще разбият сърцето ти най-тежко, затова... изплачи си морето.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??