Обаждам се на баба.
Плача, викам по телефона, че цветето ми е загинало.
Че няма да си купувам повече саксии.
Че хвърлям прекалено много грижи, внимание и енергия, пък то накрая пак умира.
Хлипам й с глас
(даже аз не си разбирам думите, не знам как тя успява).
Баба въздъхва и със спокоен тон ми казва:
- Най-дребните неща ще разбият сърцето ти най-тежко, затова... изплачи си морето.