- Какво виждате? - попита ги Пси Хи Атър, тиквайки едно мастилено петно под носовете им.
- Сандвич! Не, бутилка - веднага отговори Ко Та Рак, обаче разколебан добави миг-два по-късно: - А дали не е крава?
- Хъм - изсумтя Атър, записвайки нещо в тефтера си. - Ами ти?
- Бутнал сте мастилницата си и сте нямал под ръка попивателна? - предположи Но Щен Вълк.
- Хъм - отново записа нещо в тефтера си психиатърът. - С какви точно оплаквания идвате при мен?
- Често имам проблем с празнотата - моментално отговори котакът, а виждайки учудения поглед на човека, уточни: - На стомаха си.
- Ахаа - кимна Атър. - А какво ти пречи да решиш проблема си?
- Нищо - сви рамене Ко.
- Но нали каза, че имаш проблем с празнотата на стомаха си?! - възкликна лекарят.
- Така е - небрежно махна с лапа Ко Та Рак. - Но само докато се наям...
- Ооо... Ясно - кимна Пси Хи Атър и пак си записа нещо. - Ами ти?
- Понякога ми е трудно да се съсредоточа върху яденето - оплака се Но Щен Вълк.
- Защо? - намести се по-удобно в стола си психиатърът. - И често ли е така?
- Не - също сви рамене вълкът. - Само когато той ми пречи, като се опитва да ми го отмъкне - и посочи обвинително приятеля си с нокът.
- Така ли? - поклати глава Атър. - И защо става така?
- Защото яде по-бързо от мен, естествено - посочи очевидното Вълк.
- Такааа - проточи Пси Хи Атър и погледна изпитателно двамата си посетители над очилата си. - Защо всъщност решихте да ме посетите?
- Гар Ван ни прати - каза Ко.
- Всъщност точните ù думи бяха "Абе, вие луди ли сте?!" - уточни вълкът. - И ние решихме да проверим със сигурност.
- Мдааам - разбиращо кимна лекарят, който в дългата си практика беше виждал какви ли не екземпляри. - Правилно сте сторили, аз ще ви помогна да разберете кои сте...
- Ооо, това е лесно - прекъсна го котакът. - Ние много добре знаем кои сме.
- Да - подкрепи приятеля си Но Щен Вълк. - Ние сме тези, които сме, защото, ако не сме тези, които сме, то кои да сме?