А вятърът весело си играеше с косите й.
Напред се виждаха само гонещите се вълни. Чайки кръжаха под безоблачното синьо небе, а слънцето пръскаше топлите си лъчи. Застанала почти на ръба на скалата, тя съзерцаваше красотата на деня. Тук нямаше крясъци, вой на сирени, дим; нямаше ги онези забързани непознати лица от улиците. Как само три неща могат да изпълнят душата ти.
Дали наистина в природата човек намира спокойствието?
***
И ето, че пак беше на ръба на пропастта, осъзнала толкова много неща за живота и себе си. Неща, които се боеше да изрече дори на ум, но ги усещаше. Бе напълно сигурна в неизказаната правота. Сега стоеше на ръба на скалата, напълно готова да хвърли в бушуващите вълни всичката болка и страдание, което като зла шега сама си бе причинила.
Когато си тръгна, знаеше, че повече никога не ще се върне тук, защото никога вече нямаше да позволи на съзнанието си да натрупа толкова болка.
***
Стоеше и гледаше в нищото. Отново бе дошла на ръба на скалата, но този път морето и не ...