Добре ми е с теб. След онази наша първа и единствена среща, на която се запознахме лично. Познавахме се отдавна. В интернет. Кю-то беше нашия посредник. Докато не се срещнахме. То и там не успяхме да си поговорим като хората. Но на живо беше страшно красива. Не, че на снимката не си, но в действителност...
А когато ми подаде ръката си за поздрав и ми каза с мек, приятен глас: „Приятно ми е, Инес!” , ми идваше да те прегърна и да те нацелувам пред всичките хора. Такъв съм аз. Понякога ме хващат едни такива странни идеи.
После отново бяхме заедно. В нета. В мечтите и в закачките си. В дните, когато не успявахме да си поговорим, си пращахме съобщения. Закачливи, весели.
Един ден получих и картичка от теб... Кошница с плодове и до нея бутилка вино” . С надпис: „Вчера не успяхме да си поговорим, това е подарък за теб!”.
Пратих ти и аз моят отговор. Картичка с изглед на самотен плаж и пожелание: „Кошницата с плодове и виното бих желал да ги консумираме тук”.
Следващите дни се майтапехме по п ...