Романтик (Христо Костов)
403 16193
1.05.2007 г., 20:06 ч.

На самотния плаж 

  Проза
2103 0 20
9 мин за четене

Добре ми е с теб. След онази наша първа и единствена среща, на която се запознахме лично. Познавахме се отдавна. В интернет. Кю-то беше нашия посредник.  Докато не се срещнахме. То и там не успяхме да си поговорим като хората. Но на живо беше страшно красива. Не, че на снимката не си, но в действителност...
А когато ми подаде ръката си за поздрав и ми каза с мек, приятен глас: „Приятно ми е, Инес!” , ми идваше да те прегърна и да те нацелувам пред всичките хора. Такъв съм аз. Понякога ме хващат едни такива странни идеи.
После отново бяхме заедно. В нета. В мечтите и в закачките си. В дните, когато не успявахме да си поговорим, си пращахме съобщения. Закачливи, весели.
Един ден получих и картичка от теб... Кошница с плодове и до нея бутилка вино” .  С надпис: „Вчера не успяхме да си поговорим, това е подарък за теб!”.
Пратих ти и аз моят отговор. Картичка с изглед на самотен плаж и пожелание: „Кошницата с плодове и виното бих желал да ги консумираме тук”.
Следващите дни се майтапехме по повод тези картички и те някак си се настаниха в съзнанието ми. Тук е моментът да спомена за моето въображение. Много развинтено и бързо действащо. В компанията на подходящата музика и картините се рисуваха една през друга в главата ми.
*****
Тази вечер се чухме за малко. Посмяхме се и ти си отиде да спиш. Аз останах пред компютъра. Седнах удобно в креслото и слушах музика. А очите ми се затваряха полека, лека и се отнасях в страната на сънищата...
„Нашият плаж. Онзи от картичката. Нали е красиво?" – попитах вървящата след мен по тясната пътека Инес.
-      <!--[endif]-->Наистина е красиво! Ай, внимавай да не паднеш!
-      <!--[endif]-->Няма. Че толкова се готвихме за тази почивка и аз да я проваля... Виж колко е тихо и спокойно тук. И плажът, чистия пясък и прозрачната вода. Виж и водопад има, там при скалите.
Спуснахме се надолу по тясната пътека към самотния плаж. Личеше си, че никой не беше идвал тука. Нямаше следи от хора. Поставих чадъра, кошницата и хладилната чанта под него на сянка. Набързо се разсъблякох и се гмурнах в прохладната вода. Инес ме последва и се заиграхме с нея. Пръскахме се с вода, борихме се. Като две големи деца.
-      <!--[endif]-->Искаш ли да излизаме вече? Устните ми посиняха.
-      <!--[endif]-->Хайде. Тъкмо ще олекотим кошницата.
Излязохме и се излегнахме направо върху горещия пясък.
-      <!--[endif]-->Страхотно е! Когато бях малка, нашите ми се караха, когато лежах направо на пясъка. Не бил чист и всякакви такива. А на мен страшно ми харесва да се овъргалям в него. Въпреки, че после по една седмица в леглото си намирам песъчинки.
-      <!--[endif]-->Че ти къде ги криеш? Да не би...
-      <!--[endif]-->Ей, ама ти... шантавелко!  Ще видиш ти къде ги крия!
-      <!--[endif]-->Че защо да не видя. Не съм против. Виж колко е тихо тук никой няма. Искаш ли да се хвърлим голички на пясъка?
-      <!--[endif]-->Да бе. Как ли не. Че аз не съм нудистка.
-      <!--[endif]-->Аз да не би да съм. Но виж тук няма никой и можем да го направим без да се притесняваме.
-      <!--[endif]-->Я по добре отвори виното, а аз ще направя нещо за хапване. Че топло вино кой ще пие.
-      <!--[endif]-->А онзи водопад за какво е? Ще оставим бутилката там.
Инес със сръчността на жена бързо подреди импровизираната маса под чадъра. Аз налях вино и и подадох една чаша.
-      <!--[endif]-->Наздраве! За нас! За този прекрасен ден и тази красота!
-      <!--[endif]-->Наздраве! – каза Инес и изпи виното на един дъх.
-      <!--[endif]-->Хей, ти го глътна като някой пияница.
-      <!--[endif]-->Не зная защо, така ми се прииска. А сега ми се ще да направя нещо щуро.
Инес стана и отиде до водата. Изми пясъка от себе си. После се върна, погледна ме и свали горнището на банския си. Усмихна се и... след секунди остана и без долната част. Седна до мен в доста предизвикателна поза и ми хвърли закачлив поглед.
Чашата изпадна от ръката ми. Станах и без да откъсвам поглед от красивото и тяло, тръгнах към водата. Влязох в нея и набързо свалих пясъка от себе си. А с него и банския. Излязох от водата...одървен. Че то щеше да е грях да не се възбудя от тази гледка. Не, че преди това не ми се случи, но сега не можах да се сдържа окончателно.
-      <!--[endif]-->Ало, младежо, какви са тези работи? С този стърчащия как ще се печеш? Ако е по корем да му изкопая дупка. Ако си по гръб има опастност да изгори на слънцето.
-      <!--[endif]-->Да вземем да го пъхнем някъде на сянка тогава.
-      <!--[endif]-->Пъхни го де. Под чадъра. Ей, това мъжете само едно ви е в главите. Я го успокой малко и се наслаждавай на гледката.
-      <!--[endif]-->Аз нали от насладата съм така. Природа, плаж, море и още нещо.
-      <!--[endif]-->Хайде лягай до мен и помълчи. Нека се насладим на тишината.
Не възразих. Легнах до нея поуспокоен. Не след дълго тя се отпусна и заспа. Гледах я и не смеех да мръдна. Взех от хладилната чанта един сладолед. Започнах да го хапвам, когато ми дойде една идея. Наведох се над нея и я докоснах по едната, после по другата гърда. Инес трепна и се събуди.
-      <!--[endif]-->Какво правиш? – ме попита. – Това се яде.
-      <!--[endif]-->Шшшшт! – и отговорих и продължих да я докосвам със сладоледа, като рисувах по голото и тяло странни фигурки.
От слънцето той се топеше и оставяше бели следи. Наведох се по-близо и с език тръгнах по тях. Доста сложен лабиринт се беше получил.
Инес се пресегна и взе от чантата също един сладолед.
-      <!--[endif]-->Изправи се! – ми каза.
Подържа сладоледа до гърдите ми, наблюдавайки с интерес как и моите зърна настръхват от студенината му. После го спусна надолу към пъпа ми. Щом започна да се топи, го задържа така, че да се стича към слабините ми. Започна да ме целува и тя. В един момент  в съзнанието ми се почуствах като огромна мелба.”
Изпращяването на радиото ме разбуди. И по законите на Мърфи за подлостите, на най-интерестното място.
Намерих отново снимката. Загледах се в нея, но мигът си беше отишъл. 
*****
Много ми се искаше тази история да се е случила наистина. Но уви. Понякога човек трябва да се задоволи със сънищата си. А дали пък те не ни показват бъдещи събития? Кой знае...

p.s. Това е линкът на картичката, по която писах разказа си. Дано ви хареса този плаж.

http://www.bulcards.com/EditCard.jspx?ctg_id=8&img_id=10300&pageIndex=1

 

© Христо Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??