Очите ми рязко се отвориха и се завъртяха из стаята. Моята банална розова стая, с всички плакати, гардероба, компютъра и телевизора ми. Всичко си беше на мястото, лежах в леглото си сред розовите завивки в моята нощница. Надигнах леко главата си и бръкнах под съседната възглавница, таблетът си беше там. Извадих го и проверих Facebook-а си – няколко събития, няколко покани, както всяка сутрин. Тръшнах се отново на възглавницата си и гледах тавана. Днес беше денят! Великият ден или денят на страшния съд, нямаше значение как ще го нарека. Това беше денят.
Погледнах часовника си – 10 часа. Имаше време до 3. Станах и оправих леглото си, както всяка сутрин. Преоблякох се и вдигнах косата си на кок, направих си закуска и я сложих на бюрото пред компютъра. Докато закусвах и едновременно гледах някои клипове в YouTube, се чу мелодията на телефона ми – SMS. Пресегнах се и погледнах съобщението от непознатия номер, който ми беше познат до болка. Пишеше „Nali ne si zabravila za sreshtata dnes. Toc ...