Шшшшшттт! Сестро? Какво правиш тук? Как ме намери? Проследи ли те някой? Не? Оххх... олекна ми на душицата. Аз ли? На секретна мисия съм, сестро. Шшшшшттт! Тихо! Как на каква, нали ако ти кажа вече няма да е секретна? Сама съм, да, за какво са ми други? По-добре така, за прикритието, сестро... ако ме разбираш. Груйчо? Неее... оставих го на село. Много разпитваш, сестро, много си любопитна! Айде, добре, на тебе ще кажа... Омръзна ми, сестро, тоя селски живот, писна ми! Зимъска - в парниците, лятоска - по полето. И чат-пат, за разнообразие бат` ти Грую да ме подгони из сеното. Че то може ли така, сестро? Как няма да му писне на човек? Като взехме парите от реколтата - прибрах ги и беж към морето. Сама ами. Да няма да викам цялото село. Ама си и ти... Не заради слънцето, ма сестро, то на село достатъчно слънце си имаме - ей ме на какъв тен съм избарала. И заради морето не - малко ли се плацикам из селската река. Заради агентите, сестро, заради агентите... Такива агенти из наше село не можеш срещна... Е, как какви агенти, сестро? Ами такива, иностранни... и шпрехат на чуждоземски, сестро... културни! Не да ми грухтят в ухото, докато се въргаляме в сеното, като бат` ти Грую, сестро... селски нерез такъв! Ей, англичаните например - културата си е култура, сестро, възпитан народ ти казвам! Няма грухтене, само възклицания: "Я! Яяяя! Шнеле, шнеле! Вундер баааааа..." Е, как какво означава, сестро? Ми това, последното си е също като нашенското, само дето липсва оная, редовната втора думичка. Точно тя, сестро, майката липсва. Възпитание, сестро, култура! Как да не се засекрети човек с такива възпитани агенти? Преборих ги, ама им свърши почивката, сестро, мъка! Тръгнаха си!

Нищо, аз нали съм на мисия, излязох на разузнаване във фоайето на хотела. И гледам, сестро - вървят три пингвина, а зад тях - звероукротителя им. Как какви пингвини, сестро? Едни такива - забулени, от горе до долу, само очите им блестят. Минавам аз покрай тях, а дресьорът им вика: "Салам!" Това ще е шифър, викам си, ама се окопитих, сестр,о и му отговарям: "Дека йе, да го изям?" Ма как така ще се уплаша, сестро, ти нормална ли си? Де си виждала куче от салам да се плаши? Та голям салам ти казвам, сестро, екзотичен, ориенталски... с подправки! Той вика "Машалла", аз ръся мащерка... много време ядох салама, сестро, вкусен! По едно време взе да ме изнудва, сестро - Чок гюзел, вика, бир ханъм! Да съм му станела четвъртата ханъма, сестро. Не на мене тия! За толкоз проста ли ме мисли - че като раздели салама на четири, за мен - я остане, я не, колкото парченце кучешка радост! Ай сиктир! Аман от саламени агенти, сестро! Изпратих го, по живо по здраво и под конвой. На пингвините, да. Дали му остана здрав салам... не знам, сестро! Мойта мисия приключи!

Излязох на плаж, сестро, хем да разузная обстановката, хем да разкърша морно тяло. И чувам отляво, сестро: "Девушка! Давай закурим!" Така се зарадвах, сестро - цял отбор молодци, братушки! Едно ми стана мило, топло на душата, едно родно такова... Как няма да закурим, сестро, че аз за какво съм отишла там? Това, дето го разправят, сестро, че братушките много пият - нищо подобно, сестро! Курят, та пушек се вдига! Два дена курихме, сестро, стъмнява се, развиделява се - ние курим ли, курим! Почивка за по една цигара не им дадох, сестро! Да запомнят те българска агентка на секретна мисия! На третия ден си тръгнах, сестро, ама леко озадачена. Как няма, сестро - едни странни имена имаха... Петя, Саша, Коля, Льоша... То аз, че съм под прикритие, сестро, ама и те ли? Дано не са били отбор по синхронно плуване, сестро, че язък им за здравото курене...

Прибирам се в хотела, ама уморена, сестро, капнала. Тъкмо да отворя стаята и покрай мен минава някакъв агент. "Йо! Напоткиванок!" - ми вика. Ех, сестро, уморена, не-уморена, веднага го разбрах. Гола ме иска, във ваната. На секундата го вкарах в стаята - аз на мисия ли съм дошла, или да бруля царевична шума? Във вана, извън вана - втори ден се киснем, сестро, и още иска!

Та за какво си дошла, сестро? На море? Сама? Не на мене тия, сестро, на стар агент мисия ще пробутваш... ама - ха... Знам те аз - омръзнали са ти мотиката и "копача" на мъж ти, Трою. Та като споменах за него, виждала ли си мой Груйчо? Какво? Всяка вечер нова? Всички булки в селото му се натискат? Имотен бил? Голяма му била нивата? Да, сестро, голяма, ама и "ралото" му голямо... Вай, какво направих, сестро... вааайййй! Какво като ме въргаля у сеното, а не по пясъка? И какво, че ми грухти в ухото, а не ми шпреха на инострански? За сметка на това пък... оре, ама дълбоко оре...

Знаеш ли какво? Влизай бързо вътре, тъкмо си дошла, ти ще продължиш мисията! Не, сестро, не хълцам от мъка - това е оня агент, в банята. Да, сестро, доста се заприказвахме, сигурно водата му е изстинала и му тракат зъбите от студ. И не го слушай, че дрънка: "Е*еш-бегеш". Не бега, сестро... не бега! Натиска се, и още иска! Айде, сполай ти, че дойде да ме смениш! Няма да проваляме мисията, я! Успех!