На сигурно зад оградата
Ние сме зад нея. Охранявани. Да не ни грабнат вълците. А те са едни лоши, лоши…
Затова ни пазят кучетата и овчарите. Нашите скъпи водачи – те отварят портичката, повеждат ни на паша, намират ни най-хубавата и полезна за нас трева, най-вкусната вода. Те знаят до кога да пасем и кога да ни отведат да пладнуваме. Под дърветата, които те са избрали.
Всичко това – заради нас…
Грижат се, защото ние не знаем кога и къде да пасем, кога да почиваме, как да се доим и стрижем…
Щото сме тъпи. Овце!
И ония зад оградата са по-умни от стадото. Че и кривакът е в тях. Както и кучетата, които хранят от ръка и на които поверяват вътрешния ред.
Все неща, които ние не можем да сторим. Защото овчарите са с геги и ножове, умеят да свирукат, знаят къде ни водят. Кучетата пък имат зъби и нокти, знаят как да ни строяват и убедително насочват по правите криви пътеки към пашата…
А овцете нямаме остри зъби. Нито организация в глутница. Нито характер и манталитет на хищници…
Даваме мляко и вълна, накрая и месо. И дори пенсии не ползваме…
Все ни се струва, че някак си по-иначе може… Даже сме чували – в планината имало диви наши събратя. Скитали по скалите, пасели по полянките, сами се оглеждали и бягали при вида на вълци или хора…
Ама това са си легенди. Просто от скука ги измислят някакви овчи глави и се опитват да разстроят подреденото накуп стадо…
Вредни и неправилни помисли…
Е, какво искате от овце, които не спазват извечните и правилни закони на овчаря…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
