Началото на края ( ІІ част ) Щастливи години
Щастливи години
Най-щастливи години в живота на Маруся се оказаха последните пет. Дъщеря й Вилена беше най-красивото и очарователно създание на света. Григор се беше променил до неузнаваемост. Той обичаше своето малко момиченце, а тя нямаше търпение да си дойде татко и да я гушне в обятията си. Вземаше я в колата, водеше я на мач, на риболов и така станаха неразделни. Вили имаше вече пиано, книжки и играчки изпълваха подредената с много любов детска стая. Една малка суетна госпожица се представяше в ролята на манекенка и показваше модни ревюта ту на едната, ту на другата баба.Те също се отнасяха с много любов към детето, а то ги даряваше със своята лъчезарна детска усмивка, непринуденост и нескривана обич.
Маруся обичаше своето семейство и роднините си. Емоционална и чувствена, не пропускаше да изненада близките си по различни поводи. Свежест и празнично настроение имаше там, където се намираха двете с дъщеря си. Родителите на Маруся завиждаха благородно на своите сватове, защото нямаха възможност по често да бъдат около детето и младите.
Гаврил Христофоров стана „татко Фори.” Имаше време, когато Маруся мечтаеше да се обръща към мъжа с „Фори”, но не се получи, той просто не откликна на нейната емоционалност. И повече не беше посмяла, но сега учеше дъщеря си и тя на всяка дума казваше:
- Тати Фори ми купи, тати Фори ходи…
Гаврил на драго сърце прие това обръщение и име и се разтапяше от нежността, и привързаността на малката палавница.
Семейство Гаврилови се сближиха още повече с приятелите си, ходеха им на гости, а Вилена вече познаваше всички каки и батковци, лели и чичковци, близки на семейството им.
Когато у тях идваха, беше гостоприемна и внимателна, а със сериозните си покани да хапнат от този или онзи деликатес ги караше да се смеят със сълзи на очи.
Пееше, танцуваше, забавляваше гостите, беше станала любимка на всички. В детската градина се изявяваше като умно и талантливо дете, имаше много приятелчета, даже и гадже – Иво.
Маруся, не стъпваше на земята, тя просто летеше от щастие. Обличаше се още по-изискано, правеше същото и с дъщеря си. Научи я да чете на пет, а когато стана на шест, вечер, когато го нямаше татко, влизаха в сайта ”Откровения”, четяха поезия, разкази, разглеждаха колажи, фотографии, слушаха музика. Виленка търсеше авторки с нейното име, не намери точно, но си хареса две имена, Весислава Савова и Веска (Жарава), последното силно я беше впечатлило – Защо жарава? Майка й все по-често се чувстваше затруднена, обсипана от многобройните въпроси на любознателната си дъщеря.
Беше научила наизуст стихчето:
„Река прохладна
от жегата спасява.
Тихо ромоли,
своята песен лее”от Весислава Савова.
А „Хвърлям зарове за щастие”от (Жарава-Веси) беше станало като вечерна молитва. Заглавието силно беше впечатлило момичето и то с охота слушаше мама как изразително четеше, макар и да не разбираше всичко.
Тези, години може би щяха да останат най-щастливите в живота на Маруся. Такова семейство и такъв живот си беше представяла години наред и ето, че беше се случило.
Ново начало, нови взаимоотношения, нови мечти. Искаше й се всичко това да продължи безкрай…
Следва
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димка Първанова Все права защищены
