Началото на края ( ІІ част ) Щастливи години
Щастливи години
Най-щастливи години в живота на Маруся се оказаха последните пет. Дъщеря й Вилена беше най-красивото и очарователно създание на света. Григор се беше променил до неузнаваемост. Той обичаше своето малко момиченце, а тя нямаше търпение да си дойде татко и да я гушне в обятията си. Вземаше я в колата, водеше я на мач, на риболов и така станаха неразделни. Вили имаше вече пиано, книжки и играчки изпълваха подредената с много любов детска стая. Една малка суетна госпожица се представяше в ролята на манекенка и показваше модни ревюта ту на едната, ту на другата баба.Те също се отнасяха с много любов към детето, а то ги даряваше със своята лъчезарна детска усмивка, непринуденост и нескривана обич.
Маруся обичаше своето семейство и роднините си. Емоционална и чувствена, не пропускаше да изненада близките си по различни поводи. Свежест и празнично настроение имаше там, където се намираха двете с дъщеря си. Родителите на Маруся завиждаха благородно на своите сватове, защото нямаха възможност по често да бъдат около детето и младите.
Гаврил Христофоров стана „татко Фори.” Имаше време, когато Маруся мечтаеше да се обръща към мъжа с „Фори”, но не се получи, той просто не откликна на нейната емоционалност. И повече не беше посмяла, но сега учеше дъщеря си и тя на всяка дума казваше:
- Тати Фори ми купи, тати Фори ходи…
Гаврил на драго сърце прие това обръщение и име и се разтапяше от нежността, и привързаността на малката палавница.
Семейство Гаврилови се сближиха още повече с приятелите си, ходеха им на гости, а Вилена вече познаваше всички каки и батковци, лели и чичковци, близки на семейството им.
Когато у тях идваха, беше гостоприемна и внимателна, а със сериозните си покани да хапнат от този или онзи деликатес ги караше да се смеят със сълзи на очи.
Пееше, танцуваше, забавляваше гостите, беше станала любимка на всички. В детската градина се изявяваше като умно и талантливо дете, имаше много приятелчета, даже и гадже – Иво.
Маруся, не стъпваше на земята, тя просто летеше от щастие. Обличаше се още по-изискано, правеше същото и с дъщеря си. Научи я да чете на пет, а когато стана на шест, вечер, когато го нямаше татко, влизаха в сайта ”Откровения”, четяха поезия, разкази, разглеждаха колажи, фотографии, слушаха музика. Виленка търсеше авторки с нейното име, не намери точно, но си хареса две имена, Весислава Савова и Веска (Жарава), последното силно я беше впечатлило – Защо жарава? Майка й все по-често се чувстваше затруднена, обсипана от многобройните въпроси на любознателната си дъщеря.
Беше научила наизуст стихчето:
„Река прохладна
от жегата спасява.
Тихо ромоли,
своята песен лее”от Весислава Савова.
А „Хвърлям зарове за щастие”от (Жарава-Веси) беше станало като вечерна молитва. Заглавието силно беше впечатлило момичето и то с охота слушаше мама как изразително четеше, макар и да не разбираше всичко.
Тези, години може би щяха да останат най-щастливите в живота на Маруся. Такова семейство и такъв живот си беше представяла години наред и ето, че беше се случило.
Ново начало, нови взаимоотношения, нови мечти. Искаше й се всичко това да продължи безкрай…
Следва
© Димка Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се за щастливия обрат! Поздрав!
-
Илияна,
Доброто и злото обикновено вървят ръка за ръка.Естествено е човек след поредица от страдания да се надява и за хубави неща.Многолик е живота,при някого се случват,други си отиват от този свят в мъки и страдания.Благодаря ти, че се отби и коментира. Важно е за мен защото много харесах твоя стил на писане и темите,които си избрала.Лека вечер! Дими
Мари,
Никога няма да забравя за подкрепата ти в началото,радвам се естествено на коментарите ти, защото си напред с материала.По свой начин проявявам нужното уважение на много хора от сайта, независимо дали ме четат или не.За мен е важно, че в този сайт се чувствам уютно и намирам много добри творби и автори.С много обич към всички! Дими -
Дими, може би не ме очакваш, но аз се появявам в незнаен момент. Следя книгата. Харесва ми. Продължавай!
-
Хубаво е, когато в жовота се случват и такива светли неща. Това ме кара да вярвам в доброто.
-
Марги,
Благодаря ти. Желая ти лек и ползотворен ден! Дими -
Прочетох с голям интерес .Харесва ми!Поздрав!
-
Роси, благодаря!Прегръдка Дими!
Марти,
Това с усмивката много ми хареса.Нека има много такива дни с усмивки!
Нели,
Изненадах те, нали? На места съм непредсказуема като моята героиня, но прототипът е друг. Благодаря Нели,обичам да сме заедно! Дими
Веси,
Техническата грешка е отстранена, но моята малка героиня теб си е харесала.Донякъде сте и съименички,след време може да реши да ти подражава.За Маруся да оповергае Уърдсуърт "Страданието е постоянно, неопределено и мрачно, и има характер на Вечността"... остава под въпрос?
Ани,
Радостна съм,че си заразила и близките си хора с моите "сериалчета".Благодаря ти от сърце. Колкото за шестиците,също съм поласкана,но съм доволна повече от приятелите, които си намерих в сайта. С много уважение и обич към всички... Дими -
Дими,
След всеки прочит се убеждавам, че си страхотна!Умееш да интригуваш читателя, да го караш, да очаква с нетърпение развитието на събитията по-нататък.Четем те заедно със сестра ми и племенницата, те не са регистрирани в сайта, но приеми по една шестица от трите ни. Поздрави Ани. -
Лелеее, Дими, дали не ме разплака, а? Само дето фамилията ми е Савова, но толкова ти благодаря, че те прегръщам - запомнила си малката ми седока. А сега, за Маруся - стискам палци да опровергае Уърдсуърт: "Страданието е постоянно, неопределено и мрачно и има характера на Вечността"...
-
Леле-е-е,Дими
Браво! Мноого е готино 
Я да прочета и аз тия Зарове за щастие -
Благодаря, Дими, че усмихна деня ми! Прегръщам те!
-
Поздрав с обич!
-
Веси,
Много ми беше весело, когато писах всичко това.Сама се смях на себе си за идеята,да включа автори от сайта. Смятах, че ти и Весислава няма да се обидите, че не поисках съгласието ви. Малко бях притеснена как ще реагирате, но сега съм щастлива от това което прочетох. Обичам хората, които гледат на нещата от към хубавата им страна. Моята малка героиня ще продължи и занапред да участва в развитието на събитията. С много обич Дими!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Щастието е мимолетно! Повече са делниците и трудностите в живота.
Ако съумеем да се наслаждаваме на малките неща, може би ще бъдем по дълго щастливи. Благодаря ти от сърце и бъди щастлива!Дими