Братовчедът Лари, както го наричаха в селото, се ожени за много красива жена – тъничка, руса като слънце, синеока… в селото с право му завидяха. И му завиждаха до деня, в който русата хубост го напусна. А как стана това… хм, като си имаш такава прилична на вид булка, трябва да си отваряш очите на четири. А Лари не блестеше с ум, по-скоро беше уж хитро селянче, което, обаче, не можа да задържи млякото покрито и котките му го излочиха. Още след първото дете я заведе на море. Оставиха бебето да го гледа свекървата и отидоха да покажат на народа край големия гьол какво се казва хубава жена. Тя се връцкаше, щастлива в новия си бански на лалета, кикотеше се за щяло и нещяло, час по час ставаше от чаршафа и чупеше снага към водата. Там си намокряше белите краченца и пискаше като малко котенце. Писукането й накара дъртите котараци да се скупчат около синьото и чаршафче и да се избиват за честта да й носят сметанов сладолед. Лари в това време шляпаше карти със случайни авери от плажа и оставяше русото чудо да омайва цялото крайбрежие. Тя свикна често да ходи до бунгалото „за нещо“ и в резултат от бързите й ежедневни походи след девет месеца роди още едно детенце на Лари. Този път беше момче, русо като нея и най-упорития плажен гларус. Лари беше неземно щастлив и не забелязваше колко тъжна започна да става плодовитата му невяста и колко често започна да ходи до пощата.
А истината беше простичка – един от гларусите упорито и пишеше писма до поискване, в които й се кълнеше във вечна любов, щастлив живот и светло бъдеще. Русата му пишеше пламенни послания, обилно намокрени със сълзи и запечатани с въздишки. И така се стигна до неизбежното – една сутрин тя влезе в кухнята с пълен куфар, поиска на Лари развод и замина при гларуса, като в бързината забрави да се сбогува с децата. Тогава клетите създания бяха съответно на три и на една годинка, и за свое щастие не запомниха как баща им понесе куфара към автобусната спирка, а майка им го гълчеше за сълзите й сополите, които проля в нейна чест.
И така, в едно ослепително майско утро Лари се оказа сламен вдовец със две малки деца. Гледането на малчуганите беше трудна работа за майка му, така че роднините се разтърчаха да му търсят жена. Свикнал на неземна красота, Лари не хареса нито една кандидатка, отхвърли всички мустакати, гърбави и злобни моми, които му предложиха и отиде на работа в града. Хитър като хлебарка, беше преценил, че шансовете да срещне подходяща жена в градска среда са далеч по-големи от предлаганото в околните села. Само след няколко месеца се запозна с Надежда, мома с дете, както се казваше тогава, когато понятието самотна майка не беше още на мода. Надето се оказа типичното излъгано момиче – грозновато, свитичко, доверчиво и наивно. Лари беше достатъчно поумнял в месеците след заминаването на русата и не се поколеба да мине директно в атака. Заведе Надето на кино, после на ресторант, запозна се с дъщеричката й и с родителите й, купи й парфюм и след броени дни я заведе на село да й покаже челядта. Старците чак се задавиха от този неочакван късмет, приеха Надежда като родна дъщеря, приеха нейното дете и фамилията заживя задружно, напук на прогнозите, че мащехата няма да обича заварените деца, а свекърът и свекървата ще я мразят.
Надето се стараеше много. Сложният живот на многодетна майка я погълна напълно, имаше свекър и свекърва, двор, животни и безкрайна шетня. Сутрин ставаше в тъмно да приготвя децата за детска градина, вечер стоеше до последно в кухнята, край пералнята и тенджерите, а в събота и неделя се трепеше по двора. Междувременно дойде демокрацията, селото стана със затихващи функции и голяма част от хората се изселиха към градовете. Лари не закъсня да поведе фамилията към града, защото затвориха училището, опустя и детската градина, а автобусите до селото оредяха като бабини зъби. Беше се замогнал край работата си в леярната и с дружни усилия успяха да купят къща в покрайнините на малкото градче.
Тук започва истинската история на Надето. Децата растяха, старците старееха и наскоро след пристигането си в града тя пое цялата къща. На трапезата сядаха вече седмина човека и тя си купи големи съдове за готвене, които денонощно дрънчаха. Вместо селската тупурдия, сега съботите и неделите преминаваха в усилно готвене, миене, пране и гладене. Завъртя я такава безмилостна мелница, че не усети кога децата пораснаха и двете момичета станаха моми за женене, а момчето започна да се бръсне. Момичетата се омъжиха в разстояние на една година, после свекърът и свекървата се споминаха и Надето най-сетне си отдъхна от безмилостното и безкрайно шетане. Огледа се спокойно около себе си и сякаш завеса се разтвори пред нея – след толкова години слугинство тя не беше стъпвала на море, нямаше законен брак със Лари и не беше виждала повече от чифт обувки на две години. Нейната дъщеря се омъжи само с дрехите на гърба й, а момичето на Лари получи вила и пари за нов бизнес на съпруга си. Даде си сметка колко хитро Лари бе заобикалял темата за брака и още по-хитро скътвал пари за собствените си деца. След като нейната дъщеря се задоми, Надежда отново се озова в стартовото си положение – без нищо. Осмели се да отвори дума за женитба, но Лари я контрира с насмешка: „Какво женене, ма, Надке, сега децата се женят, ний сме вече дърти за такива работи!“
И се предаде.
Работеше в малка шивашка фабрика и от годините зад машината беше започнала да се изгърбва. Сега се приведе още повече, смали се и почерня. И когато в градчето се разчу, че „на Надка й открили рак“, никой не се учуди. Появяването на смъртоносната болест дойде като някаква черна закономерност на клетия й живот. Тръгна по болници, операции и лъчетерапии, видимо отслабнала й стопена.
Ходенето по мъките продължи по-малко от година, колкото да се появят метастази и всичко да започне отначало. Надежда беше загубила надежда за нормален живот и се отказа от всичко. Една сутрин тайно се пренесе в бащината си къща и легна да умира. Съседките я навестяваха всеки ден и си излизаха от стаята й с разплакани очи, като тайно се кръстеха и си повтаряха: „Да пази Господ!“.
И когато ангелите дойдоха за нея, намериха едно немощно, болно и прогнило тяло, а душата й радостно се понесе на крилете им към райските селения. Дано да не е истина, че мъртвите отгоре виждат всичко, защото майката на три рожби щеше да чуе как децата на Лари съобщиха на градчето за кончината й – „Надка на татко умря“….
Оказа се, че за толкова години тя нито веднъж не беше чула думичката „мамо“ или „майка ви“. Надка на татко!
© Кети Рашева Все права защищены