stanef (Петър Станев)
52 88
6 авг. 2009 г., 00:09

Надявах се като затворя очи, да изчезна, но не стана така - просто затворих очи... 

  Проза » Письма
3006 1 11
3 мин за четене

От живота на хората остават малко неща, от тях самите - нищо!

Любовта носи болка, а болката е кармата, която трупаме през хилядите си безсмислени прераждания. Разумът е това, което убива тялото, опитвайки се да го превърне в идол на собствените му желания. Вуду кукла, прободена от стрелата на любовта. Със евтини копчета вместо очи - копчета, виждащи света през призмата на четирите си малки дупчици.

 

         Всички неща се случват вътре в главите ни. Това, което виждаме около нас, е просто поредната стая, в която материализираме картините от подсъзнанието си. Поредната, но не последната! Безкрайният коридор, по който трябва да вървим, непрекъснато трупащи болка и отчаяние, стигаме до следващата стая, в която се молим на поредния Бог, с друго име, но иначе същият.

 

И той видя раницата си, захвърлена като спасителен пояс в дъното на коридора, взе я в ръце, сложи я на гърба си и после изчезна. (”Евангелие на Битника” 7:14)

 

         Обичам те (веднъж и аз да започна с някаква банална фраза), помислих си го и после с едно нежно движение махнах полепналия по коляното ù пясък. Тя не знаеше какво мисля, не реагира и на допира на дланта ми до кадифената ù кожа. Остана загледана в мръсното, романтично нищо на морето, профил на Сфинкс, безизразен, отчайващо студен и далечен. Запалих цигара, докато гледах и мислено галех почернелия ù от слънцето гръб, леко настръхнал, красив със строгите си изискани форми. Не ми се спеше, но заспах, защото исках да сънувам, това беше единственото, което можех да направя, единствения начин да бъда с нея. Тогава си помислих колко близки като състояния са любовта и смъртта, смъртта на душата и тази на тялото...

 

Някои неща са болезнено красиви, или убийствено красиви, или болезнено желани, или убийствено желани, или болезнено търсени, или убийствено намерени...

 

Колко от нас могат да умрат за мечтите си и колко разбират, че животът им е безсмислен без тях? Когато спреш да мечтаеш и без това си умрял, когато спреш да вярваш в мечтите си - ти си умрял, когато обърнеш гръб на мечтите си в плах опит да живееш нещастно без тях - тебе вече те няма, няма я искрицата, която те прави човек, която прави от човека - щастлив човек, която прави от щастливия човек - обичан човек... за да бъдеш обичан, не трябва само да обичаш, трябва да си унищожил егото си, трябва да си размазал лицето си, трябва да си извадил и подарил сърцето си, трябва да си разкрил душата си, трябва да си готов да умреш за това, което обичаш, да издигнеш храм на това, което обичаш, да живееш само с мисълта за това, което обичаш, да сънуваш това, което обичаш, да се събуждаш с това, което обичаш, трябва да се храниш само с любовта, която изпитваш към това, което обичаш, трябва да знаеш, че можеш да умреш за това, което обичаш, трябва да знаеш как да обясниш тези неща на това, което обичаш... времето ти изтича и ти или умираш или „умираш”, но винаги има шанс и да не стане така, винаги можеш да промениш сценария, или - не, човек рано или късно умира, човек трябва да се предаде, човек трябва да умре, иначе няма да е честно, иначе няма да е по правилата, иначе ще промениш крехкото нещастие, което крепи света около теб, нещастие, в което търсят утеха и състрадание милиони хора.

 

Понякога Душата опитва да убие тялото и пак понякога успява... Но това е част от играта на котка и мишка. Вечната игра на днеска те има, а утре те няма...

 

Най-после застанах на ръба на скалите, вперил очите си над синята самота на морето. Загледан в сивите облаци, които запълваха дъното на цялото това нищо, безкрайно, бледо, измислено, отчайващо-отчаяно, сиво-синьо, до болка спокойно-безмислено. Делеше ме една крачка от факта да стана и аз една сиво-синя частица от този пейзаж, подпухнала и разлагаща се като мръсно-зелените водорасли, разпилени наоколо. Надявах се, като затворя очи, споменът за нея да изчезне, но не стана така - лицето ù отново изплува в съзнанието ми...

 

Секунди преди да умре, той  се обърна назад и за първи път видя дъгата.

© Петър Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да... Бях тук, преживях, ужасно харесах. Скочих за малко във вашите обувки, или в "просто поредната стая, в която материализирам(е) картините от подсъзнанието си". ))
  • Благодаря Ви Галина!Интересно казано...
  • Здрасти! Да бъдеш свидетел на времето! Е, това е затрудняващо.
    Понякога , само понякога, когато идва от някъде отвътре, просто така.. понякога, някъде, някак си. Е, това е затрудняващо.
  • Всички неща се случват вътре в главите ни.
    Откога го повтарям аз тва, ама няма кой да ме чуе
    Харесах те! Поздрав!
  • Петре, в съчинението ти има страшна терапия,за мен като читател.
    Някак ти просветва със страшна сила смисъла на живота.
    Благодаря ти! Караш да се осъзнаем,осмислим и да се борим за важните неща, за да не превърнем" живота е едно безмислено петънце върху килима в храма".
    Поздравления за философията ти!
  • Започвам от горе на долу. Или да обобщя нещата?! Хмм! Първо благодаря за мнението Ви! Мисля че в болката няма нищо лошо. Това ни прави хора, все пак-Чувствата и това което успяваме да превъзмогнем. И това което ни променя (най-вече-може би). Променяме се когато решим, че има нужда, че сме влюбени, че ни дели крачка от това което искаме...последната крачка е важната, мили Дами...останалото е лъжа!А ако някой не го е изживял и прозрял, пожелавам му да му се случи защото иначе живота е едно безмислено петънце върху килима в храма. Незнам дали съм обичал истински, точно толкова колкото незнам и дали има Бог. Но "има нещо", е клишето което сме повтаряли всички! Нали така?
  • Само чрез болката разбираме, че сме живи. Ако нищо не те боли, значи не си жив! А и казват, че е по-добре да си обичал и загубил, отколкото въобще да не си обичал. За съжаление не мога да дам позиция от личен опит...
  • винаги можеш да промениш сценария
  • "веднъж и аз да започна с някаква банална фраза"

    Много е хубаво... Много тъжно и истинско... Харесвам "синята самота на морето" ...
  • Всичко е в Изборите ни-някои избират да живеят с Любов от която ги боли-самотни с картините в главите си, а други-..., но какво пишеше в Евангелието на Търсача-"Пътища-много и за всеки! По Пътя всеки сам си носи кръста, понякога по кришните или по кривите пътеки...До края, а Краят е една врата-за повечето символ нейн явява се Смъртта..."
    Поздрави сърдечни!

    "От живота на хората остават малко неща, от тях самите - нищо!"


  • Секунда преди да умрем разбираме,че любовта е болка,но и единствената,която ни задържа на земята...

    ПС Преди няколко седмици,за 2-3 мин бях изгубила съзнание.До мен беше човекът,който ме прави жива.Чувах гласът му и сякаш отказвах да се върна.Не разпознавах лицето му,но той продължаваше да ме дърпа към живота,колкото и да исках да избягам...
Предложения
: ??:??