Най-близките ми хора - не са хора, бе

Ни е да се оплачеш, ни е да се похвалиш! После, защо съм нервна?! Всеки ден съм подложена на стрес. Не случих на мъж и децата му същите като него. Ни на колежки, хората какви колежки имат! Майка - и тя се излага. За другите да не говоря.

Един клиент ми казва оня ден:

• - Много добре изглеждате!
• - Благодаря.
• - На Вас много ще Ви отива да станете депутат.

И аз една такава притеснена, че ме ласкае, а той:

- Просто фамилията Ви, то и президент да станете - ще Ви отива на името, да си лъжете на воля.

Коледа е. Както винаги мъжът ми готви, защото той готви по-вкусно. Но този път и аз решавам да вложа творчество в готвенето и хоп се получава.  Сервирам вечерята. Големият ми син опитва яденето и казва:

• - Татко готви фантастично!
• - Но... това аз съм сготвила.
• - Сега разбирам... На Коледа наистина стават чудеса.

Опитвам се да угодя на всички, но... не винаги се получава. С майка поне по веднъж седмично обядваме двечките. Задължително с питие, за рускинята ракийка, за мен водка. И... всеки път тя много тактично:

• - Какво ли прави вуйчо ти сега в Украина?!

 Тя е пенсионерка, значи аз трябва да му звънна. И всеки път щом се чуем, тя започва да плаче.

- Миличък братко, толкова много ми липсваш, кога ще дойдеш в България?

 И аз всеки път ù се карам.

- Мамо, не го притеснявай с този твой рев!

- Ама той знае, че го обичам...

Последния път като му се обадихме - същото едно към едно. Приключихме разговора и аз като се разкрещях. След минута звъни вуйчо и ме пита как е майка, добре ли е, защо все плаче. Казах му, защото малко бой е яла като малка. Той се успокои, а аз се развихрих:

• - Щом брат ти притеснен звъни да ме пита за теб, значи съм права, че го натоварваш. - майка клати глава, което значи, че „като ми пееш, Пенке ле," тя ще си продължава така до края на света. О, не е познала! Отварям веднага нова страница.
• - Мами, знаеш ли колко си грозна като си намръщена, - тя ме поглежда обидена. - А като плачеш, ми напомняш на крокодила Гена. Усещам, че трябва да спирам, защото мама ще ревне пак, сега вече от обида. - А като се усмихнеш, ако знаеш колко си красива, направо се променяш, направо засияваш като пролетно слънчице.

Докато си тръгна, тая жена не спря да се усмихва. А, ще ми прави тя номера, на мене точно, не е познала. Ще ми реве!

Ако видите жена около седемдесетте да върви и да се усмихва без причина, това е мама. Колко малко му трябва на човек - един качествен скандал, после две топли думи... За къщата и яхтата го знаете текста.

Пътувам с малкия ми син. Той кара бързо и аз му правя забележка. И така всеки път. Аз си говоря, той не ме чува. Днес същото:

• - Намали бе, момче! Моля те, не изпреварвай!

 И... О, чудо! Той намалява и не изпреварва.

- Благодаря ти, че веднъж ме послуша!

Приятелят му се обажда:

• - Ти си много романтична! Мислиш, че заради тебе намали, браво! Не видя ли полицаите къде се бяха настанили и само го чакаха?
• - Е, можеше да не ми разваляш хубавия момент, аз не ги видях, а бях решила, че заради мен... Айде карай, не се смей!

Петък вечер, на кръчма с колежките. Всяка споделя какво ù се е случило през седмицата. Оплакваме се от мъжете, от майките, от живота.

• - А пък моят тая седмица се държа безупречно. Просто нямаше за какво да се заям с него.
• - Да не си е хванал любовница?
• - Не ми разваляй мига! И на мен ми мина през ума, ама дай да се порадвам, пък то ще се разчуе, ако има нещо.
• - А пък аз да ви разкажа. Отивам с внучката за зъболекар. Обаче машината развалена и двама техници я поправят. Влизам да си запиша нов час и малката: Бабо, бабо... Поглеждам я „строго".
• - Колко пъти ще ти повтарям, когато има мъже, да ми казваш како.
• - Извинявай, бабо, исках да кажа како, мога ли да те питам нещо?

А единият техник се обажда: Дори баба Яга да я беше нарекла, ние видяхме, че е много...

- Разбрахме те, достатъчно! Мими, кажи ти! И какво, мъжът ти щял да те удари, така ли?

- Ама чакайте, аз още не съм свършила.

- Рекламите са скъпи, сама знаеш, така че ние разбрахме какво искаш да ни кажеш.

- Не, не знаете. Този път не говорех за себе си, че съм много сладка, а за внучката. Всички казват, че на пет и половина годинки това дете има чувство за хумор и това е голямо богатство.

- Пак е реклама, да ти е жива и здрава, щото прилича на теб, това ли искаше да ни кажеш.

- Простачки! Ето това исках да ви кажа. Мъжът ти верно ли е щял да те удари?!

- Да, щото го нервирах и той замахна, а аз като се разхилих, той още повече полудя. Абе как ще ме удря?

- Абе всички мъже са гадове!

- Ей, моя ако си няма любовница, тая седмица не е!

- Повтарям - рекламите са скъпи, затова по-кратко!

- Ей, колко сте злобни! То па на човек да не му се случи нещо хубаво, егати!