5 апр. 2009 г., 23:57

Най-близките ми хора - не са хора, бе 

  Проза » Юмористическая
2624 0 29
4 мин за четене
Ни е да се оплачеш, ни е да се похвалиш! После, защо съм нервна?! Всеки ден съм подложена на стрес. Не случих на мъж и децата му същите като него. Ни на колежки, хората какви колежки имат! Майка - и тя се излага. За другите да не говоря.
Един клиент ми казва оня ден:
- Много добре изглеждате!
- Благодаря.
- На Вас много ще Ви отива да станете депутат.
И аз една такава притеснена, че ме ласкае, а той:
- Просто фамилията Ви, то и президент да станете - ще Ви отива на името, да си лъжете на воля.
Коледа е. Както винаги мъжът ми готви, защото той готви по-вкусно. Но този път и аз решавам да вложа творчество в готвенето и хоп се получава. Сервирам вечерята. Големият ми син опитва яденето и казва:
- Татко готви фантастично!
- Но... това аз съм сготвила.
- Сега разбирам... На Коледа наистина стават чудеса.
Опитвам се да угодя на всички, но... не винаги се получава. С майка поне по веднъж седмично обядваме двечките. Задължително с питие, за рускинята ракийка, за мен водка. И... всеки път тя мн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Все права защищены

Предложения
: ??:??