Ни е да се оплачеш, ни е да се похвалиш! После, защо съм нервна?! Всеки ден съм подложена на стрес. Не случих на мъж и децата му същите като него. Ни на колежки, хората какви колежки имат! Майка - и тя се излага. За другите да не говоря.
Един клиент ми казва оня ден:
И аз една такава притеснена, че ме ласкае, а той:
- Просто фамилията Ви, то и президент да станете - ще Ви отива на името, да си лъжете на воля.
Коледа е. Както винаги мъжът ми готви, защото той готви по-вкусно. Но този път и аз решавам да вложа творчество в готвенето и хоп се получава. Сервирам вечерята. Големият ми син опитва яденето и казва:
Опитвам се да угодя на всички, но... не винаги се получава. С майка поне по веднъж седмично обядваме двечките. Задължително с питие, за рускинята ракийка, за мен водка. И... всеки път тя много тактично:
Тя е пенсионерка, значи аз трябва да му звънна. И всеки път щом се чуем, тя започва да плаче.
- Миличък братко, толкова много ми липсваш, кога ще дойдеш в България?
И аз всеки път ù се карам.
- Мамо, не го притеснявай с този твой рев!
- Ама той знае, че го обичам...
Последния път като му се обадихме - същото едно към едно. Приключихме разговора и аз като се разкрещях. След минута звъни вуйчо и ме пита как е майка, добре ли е, защо все плаче. Казах му, защото малко бой е яла като малка. Той се успокои, а аз се развихрих:
Докато си тръгна, тая жена не спря да се усмихва. А, ще ми прави тя номера, на мене точно, не е познала. Ще ми реве!
Ако видите жена около седемдесетте да върви и да се усмихва без причина, това е мама. Колко малко му трябва на човек - един качествен скандал, после две топли думи... За къщата и яхтата го знаете текста.
Пътувам с малкия ми син. Той кара бързо и аз му правя забележка. И така всеки път. Аз си говоря, той не ме чува. Днес същото:
И... О, чудо! Той намалява и не изпреварва.
- Благодаря ти, че веднъж ме послуша!
Приятелят му се обажда:
Петък вечер, на кръчма с колежките. Всяка споделя какво ù се е случило през седмицата. Оплакваме се от мъжете, от майките, от живота.
А единият техник се обажда: Дори баба Яга да я беше нарекла, ние видяхме, че е много...
- Разбрахме те, достатъчно! Мими, кажи ти! И какво, мъжът ти щял да те удари, така ли?
- Ама чакайте, аз още не съм свършила.
- Рекламите са скъпи, сама знаеш, така че ние разбрахме какво искаш да ни кажеш.
- Не, не знаете. Този път не говорех за себе си, че съм много сладка, а за внучката. Всички казват, че на пет и половина годинки това дете има чувство за хумор и това е голямо богатство.
- Пак е реклама, да ти е жива и здрава, щото прилича на теб, това ли искаше да ни кажеш.
- Простачки! Ето това исках да ви кажа. Мъжът ти верно ли е щял да те удари?!
- Да, щото го нервирах и той замахна, а аз като се разхилих, той още повече полудя. Абе как ще ме удря?
- Абе всички мъже са гадове!
- Ей, моя ако си няма любовница, тая седмица не е!
- Повтарям - рекламите са скъпи, затова по-кратко!
- Ей, колко сте злобни! То па на човек да не му се случи нещо хубаво, егати!
© Светлана Лажова Всички права запазени