15 июл. 2008 г., 06:24

Най-после и аз 

  Проза » Другие
869 0 6
"Цял живот търсих жената, която да ме направи нещастен..." Г. Константинов

Най-после срещнах мъжа, който успя да ме накара да се почувствам нещастна. Изкусителен в своята доброжелателност, слънчев и мил, несъзнаващ, или напротив, своята сила да прониква в душите и да се люби на ум, да излага на показ живота си, а сърцето му да остава заключено, свикнал да гледа тъжно след отминаващите любови с онази особена деликатност на заклет самотник.
     Като призрачен силует в тъмнината, той е моето наказание за разбитите мъжки сърца, които съм погребала.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е страхотно. Да можех и аз с толкова малко думи да кажа толкова много.
  • Ха, честито
    Сериозно - хареса ми!
  • надявам се да има край това наказание и аз го изпитвам вече 5-та година..
  • май...през целия си живот търсим някой да ни направи нещастни...
    тъжна истина...
  • Може би и това е трябвало да преживееш, за да получиш поредния урок!
    Приеми го, като предизвикателство през изпит!
    Хареса ми! Поздрав!
  • С малко думи казваш толкова много...!
    Хареса ми! Силен финал!
    Сърдечен поздрав, Павли!
Предложения
: ??:??