11 дек. 2007 г., 23:22
2 мин за четене
Аз си колекционирам комплименти. Един от най-скъпите ми е на малкия ми син; „Какъв късмет, че точно ти ми се падна майка!"
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговаряме кога пак ще се видим и Тони ме пита:
- Ти имаш ли деца?
- Да, две момчета.
- Другият път защо не ги доведеш да си поиграем?
След този въпрос станах и му купих шоколад. Какъв по-голям комплимент от четиригодишен мъж от този. Аз имам внучка колкото него, но в неговите очи съм изглеждала като „млада" майка.
Преди години ходехме на село да помагаме на дедката за ваденето на картофите. Сега си плащаш да ти ги засадят, пръскат и извадят, ти само си ги прибираш. Но тогава се организирахме весела бригада - аз, мъжът ми, децата и техните гаджета. Заминем в петък и веднага излизаме на кръчма. На другия ден вадене на картошка и много вицове и смях. Вечерта задължително огън в двора и пържени карофк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация