Най-скъпият подарък
Аз си колекционирам комплименти. Един от най-скъпите ми е на малкия ми син; „Какъв късмет, че точно ти ми се падна майка!"
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговаряме кога пак ще се видим и Тони ме пита:
- - Ти имаш ли деца?
- - Да, две момчета.
- - Другият път защо не ги доведеш да си поиграем?
След този въпрос станах и му купих шоколад. Какъв по-голям комплимент от четиригодишен мъж от този. Аз имам внучка колкото него, но в неговите очи съм изглеждала като „млада" майка.
Преди години ходехме на село да помагаме на дедката за ваденето на картофите. Сега си плащаш да ти ги засадят, пръскат и извадят, ти само си ги прибираш. Но тогава се организирахме весела бригада - аз, мъжът ми, децата и техните гаджета. Заминем в петък и веднага излизаме на кръчма. На другия ден вадене на картошка и много вицове и смях. Вечерта задължително огън в двора и пържени карофки, тук таме кюфтенца и ракийка. Изморени сме, но на никой не му се ляга. Като си в апартамента, се затвориш между четирите стени и не знаеш кой живее до теб. На село това му е хубавото, че който мине, те поздрави и ти го поканиш да влезе и да седне на масата. И става весело. После ни стана традиция като си ходим на село да си палиме огън в двора и ни беше много хубаво. Сега все по-рядко се събираме всички заедно. Всеки лети по задачки.
Веднъж не можах да замина с тях на село, защото бях на работа. Те станаха в събота сутринта рано и отидоха да вадят картофите. Аз се прибрах вечерта от работа, пуснах си телевизия да изгледам някой филм и малко им завиждах, че са на село. Тъкмо се приготвях да си лягам и чувам шум. Моите сладури се прибират.
- - Айде на пресния картоф! Включвай фритюрника и прави салата!
- - Ама защо се прибирате толкова късно, а не си останахте на село в двора, там е толкова хубаво.
Гаджето на малкия ми син ми казва:
- - Защото къщата е друга без теб.
Просълзих се.
Докато се изкъпят бригадирите, аз бях готова с масата. Седяхме до сутринта.
Та се замислих и за Коледните и Новогодишните празници. Пак това дете ми каза, че най-хубавите й празници са били с нас. Важно е да има сняг и подаръци и елха, но най-важни са хората и топлината, която даряват на любимите си хора.
Това съм го научила от дядо Георги. Той така събираше децата си и винаги, когато бяхме заедно, къщата се тресеше от смях. „Докато съм жив, искам да виждам децата си задружни, заедно по празници или за работа. Пък после правете кавото си искате!" И наистина най-хубавите празници бяха докато дядо беше жив. После започнахме да се виждаме по-рядко. И аз се стремя като него да си събирам малкото семейство по празници и за работа, и като помогнат, се старая да им се отблагодаря. За сега успявам. Няма по-хубаво от това децата ти да са покрай теб и да ги слушаш как се заливат от смях. Те сигурно дори не предполагат, че това е най-хубавият подарък, който ми правят.
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това значи, че си влияем добре, Ангар!
-
Пропуснах да го кажа, но си го помислих:че не само къщата, но и аз щеше да съм друг без теб!
-
Анетче, защото съм шашава. Аз като помъдрея, те ще видят! Благодаря ти, Здравче!!! Деси, толкова ми беше хубаво с вас!!! А ти си...такова слънчице сладко и мило и нежно и...най-хубавите думички на света си ти!!! И ми липсваш! Благодаря ти и аз, Боряна!!! Ангар, ако знаеш само колко се старая!
-
Петинка и аз съм щастлива!!! Станах по-богата с вас! Танче, щастлива съм аз, че ви имам!!! Дочка, май сме от една порода!!! Джейни, взаимно се стремим да си доставяме радост! Прекрасно е!!! Веси, мечтая пак да те гушна. Скъпа ми Виктория Бекам, радвам се, че бяхме заедно!!! Веси, ти си страхотен човек!!! Мими, така се радвам, че се видяхме поне за пет минутки на детското парти! Слънчице си ми ти!!!
-
Чудесни неща колекционираш. Красивите думи - това са красиви цветя, които обаче са вечни и нивга не вяхнат.
Но не е достатъчно да ти ги кажат, трябва и да си ги заслужила! А ти ги заслужаваш! -
Стана ми хубаво, светло, усмихнато..Благодаря ти, Светле! Поздрави!!!
-
Ах, Светле...
Напълно разбирам всички, които са около теб!!!
Ти си изключителна! Имах възможност да те видя за малко, но го усетих! То, витае около теб...
Светло чувство, позитивно, любов...
Прегръдки!
И се надявам скоро да имам възможност пак да те видя!
-
Така е, Светле. Винаги и на всички липсваш когато те няма.
-
Много топло, браво и бъди все така привличаща комплиментите с топлата си душа ! Поздрав!
-
Замириса ми на биричка с картофки...
/твоите ги доизядохме оня ден...да си яла
Мечтая отново за смеха ти! -
Прекрасни са твоите подаръци, толкова топли и истински!
На стиха на Мая, зная защо плаках, ами сега пък защо...
стана ми топло край теб и уюта ти!
Радваш!!! -
Прекрасно е!Така те разбирам...И сякаш ми четеш мислите...
Невероятна си!Прегръщам те виртуално/поради липса на друга възможност/!!! -
Носиш светлина Светле!
Щастливци са хората,които те познават!
С много,много обич от мен! -
Щастлива съм, че те познавам, Светканчик!!!
Срещите ни са рядкост, но когато се случи, ме топлят с месеци!
И... да живеят мобилните връзки!
Цун* и гуш*!!! -
Таня и ти ме накара да се усмихна, за което ти благодаря!!!
-
Много е мило и сладко!По празниците точно такива оптимистични разкази обичам да чета (макар че за теб точно нямам сезон-винаги успяваш да ми оправиш настроението).Поздрави, мила!
-
Анетче и Магдаленче, благодаря ви! Аз съм си закъснял пубертет. А децата ме влачат навсякъде с тях, така че кога да порасна, кога?!
-
Като те чета Светлина, си мисля, че ти си си едно малко пораснало дете...с децата си и ти дете, като равна с тях и затова така те обичат.Те ти се радват и ти им се радваш-Дай Боже всекиму! И аз ти се радвам.Имаш чар и прекрасно чувство за хумор. Въобще...Светлина!
-
Разплака ме...
Ти си истинския Живот Светле.
Поздрав, прегръдка и усмивка за теб. -
Прегръщам те скъпа Жени и те целувам, приятен да е денят ти!!!
-
Най-хубавото време от живота на всеки човек е безгрижното детство. Всяка свободна минута трябва да отделяме на децата, защото времето лети. А аз така искам да им направя спомените красиви... Благодаря ти, Мариола!!!
-
Светле, закъснявам за работа, но... просто нямаше как да не те прочета! Благодаря ти за дълбоките, дълбоките уроци в твоите разкази...
Щастлива съм, че вече съм съчетала звук и образ за тебе!
)))))))
Прегръдки! -
Снощи четох разказа и имаше само три коментара,
а днес, на кое да се радваш повече, абе сладки сте!!!
Мила Светле, и на мен ми бяха много щастливи детските години,
семейните, със спомените, когато се събирахме три поколения
и по 2, 3 часа обядвахме със сладка приказка!!!
Дядо ми Георги, градинар в Чехия, по време на войната и след това
имаше какво да ни разправя, за цял роман.Баба ми с песните си и мъката си!!!Баща ми с мъдрите си послания!!!Покланям се пред милите!!!И пред теб, за съкровеното споделено!!! -
Ице, аз съм ненапълнолетна, а почти сезон пролет-лято 2008.
-
Иванова, кой за какво си мисли!!! Става въпрос за оценки все пак, ама ха!!! Пък и аз на акъл съм почти на 16г. Години не грама, па знам ли.
-
Другарко Иванова, имам два въпроса като към отговорно лице.
Да ми се разясни най-отговорно те тия две думи.
- аудитория - защото за мен това са хора возещи се в автомобил "Ауди"
- непълнолетни - това да не е намек, че със Светлето сме финни
Предлагам да изпозваме и нова дума в противовес - Пълнозимни.
Благодаря предварително! -
Ице, ако трябва ще ми пееш тихо на уше. Бавно и по няколко пъти!!!
-
Другарко Иванова, аз харесвам и тройки!!! Помислете по въпроса, маля ве!!!
-
Ама моля ви се, другарко Иванова!
Недейте ни предлага разни двойки и други цифри. Ще вземат "естетите" да ни обвинят в нещо друго -
Светле, помниш ли как щяхме да купуваме къща на морето. Аз пея и хората изчезват. После къщата е наша. така ще правим и с храната. Отиваме в най-готиният ресторант, Аз запявам и всички изчезват. После сме ние...
Малеее, какъв съм бил умен. сега и за това ще ни завидят. И на теб също. Ще кажат тия пак се уредиха в живота. -
Ице, взимам те, но някой от нас трябва да изкара готварските курсове, щото гушкане, гушкане, ама си трябва и ядене от мен да знаеш. От гушкането се заслабва, жив пример съм, а след гушкане влизам направо в хладилника. Ако не изкараш курсовете ще си ходим по заведения или ще си поръчваме по телефона. Дали па да не си намерим някой да ни готви, по-евтино ще ни излезе.
-
Светле, като гледам приемаш кандидатури. Пускам и аз моята. Вземи ме за какъвто искаш, само без да ме караш да пея и да готвя, че не мога. Друго всичко върша. Обаче имам един дефект. Много обичам да се гушкам
Радвам се, че те познавам!!! Всеки път общуването ми с теб е удоволствие и ме зарежда с невероятна енергия.
Целувки, сърничке!!! -
Иванова, добре че не си два месеца по-млада! Какво щях да правя? То снахите ми станаха повече от синовете. Виках му аз на моя да караме до футболен отбор, той - не. Не се нави и на баскетболен, гадината му. Ако искаш изчакай за внук, нали сега е модерно жените да са по-големи. Креми, и за теб важат същите думи! Нали всеки човек внася по нещо свое, което е безценно. И точно това му е хубавото!!!
-
Наистина... когато те няма, не е същото!
Обичкам те, слънце! -
Мая, ти също си един от моите подаръци! Когато се запознахме не знаех, че си редактор, пък и аз не деля приятелите си на главни редактори или чистачки в Нефтохим. За мен са важни качествата които притежават хората. А ти имаш много , които аз нямам, сигурно за това те харесвам. Невероятен човек си, земен, готин при това не те свалям, забравих да ти кажа, че съм омъжена. Забравих да ти кажа, благодаря че те познавам и обичам те!!!
-
бих ти се примолила да ме осиновиш, ако не ме беше срам и ако... но ми стига, че ме наричаш "приятелка"!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
