Най-скъпият подарък
Аз си колекционирам комплименти. Един от най-скъпите ми е на малкия ми син; „Какъв късмет, че точно ти ми се падна майка!"
Пия кафе с приятелка, моите приятелки са от четиригодишни до сто и четири. Та тази е двайсет и седем годишна и до нас играе нейния четиригодишен син. Вече си тръгвам и се уговаряме кога пак ще се видим и Тони ме пита:
- - Ти имаш ли деца?
- - Да, две момчета.
- - Другият път защо не ги доведеш да си поиграем?
След този въпрос станах и му купих шоколад. Какъв по-голям комплимент от четиригодишен мъж от този. Аз имам внучка колкото него, но в неговите очи съм изглеждала като „млада" майка.
Преди години ходехме на село да помагаме на дедката за ваденето на картофите. Сега си плащаш да ти ги засадят, пръскат и извадят, ти само си ги прибираш. Но тогава се организирахме весела бригада - аз, мъжът ми, децата и техните гаджета. Заминем в петък и веднага излизаме на кръчма. На другия ден вадене на картошка и много вицове и смях. Вечерта задължително огън в двора и пържени карофки, тук таме кюфтенца и ракийка. Изморени сме, но на никой не му се ляга. Като си в апартамента, се затвориш между четирите стени и не знаеш кой живее до теб. На село това му е хубавото, че който мине, те поздрави и ти го поканиш да влезе и да седне на масата. И става весело. После ни стана традиция като си ходим на село да си палиме огън в двора и ни беше много хубаво. Сега все по-рядко се събираме всички заедно. Всеки лети по задачки.
Веднъж не можах да замина с тях на село, защото бях на работа. Те станаха в събота сутринта рано и отидоха да вадят картофите. Аз се прибрах вечерта от работа, пуснах си телевизия да изгледам някой филм и малко им завиждах, че са на село. Тъкмо се приготвях да си лягам и чувам шум. Моите сладури се прибират.
- - Айде на пресния картоф! Включвай фритюрника и прави салата!
- - Ама защо се прибирате толкова късно, а не си останахте на село в двора, там е толкова хубаво.
Гаджето на малкия ми син ми казва:
- - Защото къщата е друга без теб.
Просълзих се.
Докато се изкъпят бригадирите, аз бях готова с масата. Седяхме до сутринта.
Та се замислих и за Коледните и Новогодишните празници. Пак това дете ми каза, че най-хубавите й празници са били с нас. Важно е да има сняг и подаръци и елха, но най-важни са хората и топлината, която даряват на любимите си хора.
Това съм го научила от дядо Георги. Той така събираше децата си и винаги, когато бяхме заедно, къщата се тресеше от смях. „Докато съм жив, искам да виждам децата си задружни, заедно по празници или за работа. Пък после правете кавото си искате!" И наистина най-хубавите празници бяха докато дядо беше жив. После започнахме да се виждаме по-рядко. И аз се стремя като него да си събирам малкото семейство по празници и за работа, и като помогнат, се старая да им се отблагодаря. За сега успявам. Няма по-хубаво от това децата ти да са покрай теб и да ги слушаш как се заливат от смях. Те сигурно дори не предполагат, че това е най-хубавият подарък, който ми правят.
© Светлана Лажова All rights reserved.
