Накъде сме тръгнали?
Дни на безсъние, дни на големи нещастия, дни на борба,
това в момента представлява светът и реалността.
Всеки ден тук стават - злополучия и всеки ден разделят се
семейства, карат се роднини и някак си затриват
взаимоотношенията си. Коварно, но всичко е факт,
коварно, но всичко е така истинско, както никога не е било...
Дни на раздяла, дни на природни бедствия и беди,
но макар и рядко, се срещат понякога усмихнати лица,
за които никой не предполага какво бъдеще ги очаква.
За съжаление, животът ни се превръща във все по-труден,
все по-кошмарен със всеки изминал ден, а аз това го
дължа на нервната обстановка по света и на алчността,
вирееща навсякъде по човечността ни.
Дано нашите деца след време почувстват сладостта
на мирните дни и на спокойствието, което постепенно
при нашето поколение изчезна...
Дано те съумеят да се уважават повече и да си помагат,
защото ако продължава така, то светът май, май
наистина ще върви към своя край...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ребека Иванова Все права защищены
