Накъде сме тръгнали?
Дни на безсъние, дни на големи нещастия, дни на борба,
това в момента представлява светът и реалността.
Всеки ден тук стават - злополучия и всеки ден разделят се
семейства, карат се роднини и някак си затриват
взаимоотношенията си. Коварно, но всичко е факт,
коварно, но всичко е така истинско, както никога не е било...
Дни на раздяла, дни на природни бедствия и беди,
но макар и рядко, се срещат понякога усмихнати лица,
за които никой не предполага какво бъдеще ги очаква.
За съжаление, животът ни се превръща във все по-труден,
все по-кошмарен със всеки изминал ден, а аз това го
дължа на нервната обстановка по света и на алчността,
вирееща навсякъде по човечността ни.
Дано нашите деца след време почувстват сладостта
на мирните дни и на спокойствието, което постепенно
при нашето поколение изчезна...
Дано те съумеят да се уважават повече и да си помагат,
защото ако продължава така, то светът май, май
наистина ще върви към своя край...
© Ребека Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти,Ребека, за добрите думи!Ти си един много мил и искрен човек и аз ти желая много късмет и щастие!
-
Здравейте! Благодаря за силната подкрепа, която чета във всеки един ваш коментар. Вие сте много мила и добра.Малко ми е трудно да вярвам, в каквото и да е след всичко, което съм преживяла, но наблюдавайки чудесата на природата, вярата ми се увеличава всеки един ден.Много се радвам на пролетта и още повече се радвам на милите хора,като вас и на това, че ви има. Понякога стиховете ми са породени само от нещата, които виждам настрани и ще се постарая с всеки стих, да ставам положителни, но незнам дали ще се справя. Дано и вие сте си изкарали празниците добре. Много успех и положителни емоции ви желая.
-
Дано!Аз вярвам в доброто, вярвам, че любовта ще спаси света!Вярвай и ти и така животът ти ще бъде по-лек!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
