Накъде сме тръгнали?
Дни на безсъние, дни на големи нещастия, дни на борба,
това в момента представлява светът и реалността.
Всеки ден тук стават - злополучия и всеки ден разделят се
семейства, карат се роднини и някак си затриват
взаимоотношенията си. Коварно, но всичко е факт,
коварно, но всичко е така истинско, както никога не е било...
Дни на раздяла, дни на природни бедствия и беди,
но макар и рядко, се срещат понякога усмихнати лица,
за които никой не предполага какво бъдеще ги очаква.
За съжаление, животът ни се превръща във все по-труден,
все по-кошмарен със всеки изминал ден, а аз това го
дължа на нервната обстановка по света и на алчността,
вирееща навсякъде по човечността ни.
Дано нашите деца след време почувстват сладостта
на мирните дни и на спокойствието, което постепенно
при нашето поколение изчезна...
Дано те съумеят да се уважават повече и да си помагат,
защото ако продължава така, то светът май, май
наистина ще върви към своя край...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ребека Иванова Всички права запазени
