Намразих те и те обикнах пак в омраза

Проза » Другие

2.1K 27 14

Аз няма да те преживея, моя смърт! -

Със тебе се родих и ще умра със теб,

намразих те и те обикнах пак в омраза...

годините изпъват под стъпките въже,

а ти си негов край

или начало

след бегъл ден

след кратка нощ

над пропаст вечна

само.

Без мен не би те имало във тази

самота,

която означава, че сме заедно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

Преди да паднем в пропастта, над нея трябва да летим. Животът и смъртта са заедно самотни.

2023-11-05T06:53:35+02:00
enetra

Впечатляващо и много смело, на ръба на бръснача. Не всеки би се осмелил да напише това. Поздравления. Нещо открояващо се и различно.

2023-07-03T14:18:20+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Смъртта ни кара да ценим живота и са взаимно свързани! Хареса ми този разговор със Смъртта!

2021-11-08T21:10:11+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Стойчо, Теди, Аладин, благодаря ви за Любими!
Мимоза 20, благодаря за хубавия коментар!
Стойчо, мерси за прекрасния коментар!

Светла неделна вечер и много успешна нова седмица!

2021-11-07T21:00:11+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Не всеки се осмелява на диалог със смъртта. Но има ли нещо по-естествено от преминаване от едно състояние в друго?Ние вечно пътуваме в един незабелязан каданс към тайнството на смъртта.
В разговорите, по-скоро в беседите на английския поет Уйлям Блейк, които е споделял с хората, той е представял смъртта като преминаване от една стая в друго помещение.Умирайки Блейк е пеел пред околните.
Поздравления за написаното от теб, Младен!

2021-11-07T01:19:54+02:00