5.11.2021 г., 20:43  

Намразих те и те обикнах пак в омраза

2.1K 27 14

Аз няма да те преживея, моя смърт! -

Със тебе се родих и ще умра със теб,

намразих те и те обикнах пак в омраза...

 

годините изпъват под стъпките въже,

а ти си негов край

                              или начало

след бегъл ден

                     след кратка нощ

                             над пропаст вечна

                                                           само.

                                                                     .

                                                                        .

 

Без мен не би те имало във тази

                       самота,

която означава, че сме заедно.

 

                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преди да паднем в пропастта, над нея трябва да летим. Животът и смъртта са заедно самотни.
  • Впечатляващо и много смело, на ръба на бръснача. Не всеки би се осмелил да напише това. Поздравления. Нещо открояващо се и различно.
  • Смъртта ни кара да ценим живота и са взаимно свързани! Хареса ми този разговор със Смъртта!
  • Стойчо, Теди, Аладин, благодаря ви за Любими!
    Мимоза 20, благодаря за хубавия коментар!
    Стойчо, мерси за прекрасния коментар!

    Светла неделна вечер и много успешна нова седмица!
  • Не всеки се осмелява на диалог със смъртта. Но има ли нещо по-естествено от преминаване от едно състояние в друго?Ние вечно пътуваме в един незабелязан каданс към тайнството на смъртта.
    В разговорите, по-скоро в беседите на английския поет Уйлям Блейк, които е споделял с хората, той е представял смъртта като преминаване от една стая в друго помещение.Умирайки Блейк е пеел пред околните.
    Поздравления за написаното от теб, Младен!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...