Н А П Р А В И   С А М

 Билковият чай вдигаше ароматна пара, а кекса, дето го забърка снощи, примамливо ухаеше на ванилия. Ружа Сербезова отпи глътка чай, гризна кекс и доволно вдигна крака върху табуретката. Ето, това е живот ! Особено като ги няма мъжете да ти се пречкат наоколо. Жалко, че трябва да се захваща за работа. От два месеца мрънкаше на мъжа си и на сина си да шпакловат пукнатините по терасата и да я боядисат с фасаген, ама кой да ти чуе . Все много заети, все много уморени. Жоро на Гинчето, приятелката й, нали е фаянсаджия, направи й терасата с теракот, чисто, чисто, да ти е драго да си пиеш кафето там. А за тяхната тераса все ред не идва. Но сега щеше да им покаже, че и без тях може. Ненапразно след брака запази фамилията на прапрадядо си, и тя като него на никой не се даваше. Прапрадядо й Радан на един селски панаир сборил баш пехливанина, взел голямата награда – вакла овца барабар с агънцето. Ама беят решил да направи джумбуш и му обещал кон, ако сбори мечката, дето Мето мангала я карал да играе. Дядо й Радан вече бил пийнал порядъчно, морето му било до колене, навил се. Голям зор му дала, ама я тръшнал. Извадил ножа да я коли,  но Мето му се примолил, та я пощадил.

 -Машалла, сербез бабаит! – чували се възгласи отвсякъде.

  Прапрадядо й получил коня, а с него тръгнал и прякорът  - Радо Сербеза, та оттам и на цялата му родо вече викали Сербезови.

  Ружа нагласи стълбата на терасата, отряза едно шише от минерална вода и забърка в него гипс, вода и малко оцет, да не стяга бързо. От стара коза яре беше тя, знаеше чалъмите на майсторите. Жената взе шпаклата в свободната си ръка и се изкатери на стълбата. Започна да замазва пукнатината в ъгъла, но нещо не се получаваше гладко, както би трябвало. След няколко неуспешни опита тя хвърли шпаклата и започна да замазва с пръсти. Като изсъхне, ще му мине една

                                            -  2  -

шкурка отгоре и пак ще стане. Важното е да им докаже, че може и сама, няма значение как го е направила. Гипсът свърши и трябваше да забърка нов. Ружа слезе от стълбата, повтори операцията с гипса, водата и оцета, премести стълбата малко встрани и отново се покатери отгоре. Обаче проклетата стълба беше попаднала точно върху шпаклата, дето я захвърли преди малко, заклати се, жената разпери ръце, за да запази равновесие и така, с разперени ръце полетя с всичките си шейсет и девет килограма и се стовари върху терасата. После й се губеха часове. Добре, че Мирчо, мъжът й, решил да се прибере за обяд, намерил я, извикал линейка, извикал и сина им и те ти я сега - гипсирана отвсякъде като египетска мумия, безпомощна и бясна на целия свят. Фрактура на подбедрицата и на китката на дясната ръка кой знае колко време ще е в това унизително положение, едни гащи сама не може да си вдигне, да не говорим за за готвене, пране и плетки.

-         Да му се не видеше и късмета опустял! – изруга Ружка и натисна с лявата ръка копчето за санитарката. Сега щеше хубаво да я разпита как да се оправи  възможно най-бързо, ще й мине като на куче, а после... Големи дела я чакаха после. В едно списание беше прочела как да си направим сами фонтан в хола, щеше да смае всички. Ще видят те какво може една жена, особено ако е Сербезова.

Мъже !