Н А П Р А В И С А М
Билковият чай вдигаше ароматна пара, а кекса, дето го забърка снощи, примамливо ухаеше на ванилия. Ружа Сербезова отпи глътка чай, гризна кекс и доволно вдигна крака върху табуретката. Ето, това е живот ! Особено като ги няма мъжете да ти се пречкат наоколо. Жалко, че трябва да се захваща за работа. От два месеца мрънкаше на мъжа си и на сина си да шпакловат пукнатините по терасата и да я боядисат с фасаген, ама кой да ти чуе . Все много заети, все много уморени. Жоро на Гинчето, приятелката й, нали е фаянсаджия, направи й терасата с теракот, чисто, чисто, да ти е драго да си пиеш кафето там. А за тяхната тераса все ред не идва. Но сега щеше да им покаже, че и без тях може. Ненапразно след брака запази фамилията на прапрадядо си, и тя като него на никой не се даваше. Прапрадядо й Радан на един селски панаир сборил баш пехливанина, взел голямата награда – вакла овца барабар с агънцето. Ама беят решил да направи джумбуш и му обещал кон, ако сбори мечката, дето Мето ма ...