24 окт. 2012 г., 13:32

Напразни мечти 

  Проза » Письма
1161 0 2
1 мин за четене
Вечерта надвисва над земята.
Прибирам се, с натежала глава и морен поглед.
Вземам сух комат и слагам залък в устата.
Дрехите захвърлям.
Навеждам аз глава и се моля да съм твоя.
Да съм единствената за теб.
В миг очите ми просветват, кат' звезда в тъмната нощ.
И виждам те – да! Пред мен ти стоиш и протягаш ми ръка.
Аз я поемам и ти нежно ме целуваш.
Отнасяш ме в царството на мечтите,
където ти си мой, а аз – твоя.
Нека за теб съм тази, която би те обичала ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Все права защищены

Предложения
: ??:??