Напразни мечти

24 окт. 2012 г., 13:32

Проза » Письма

1112 0 2

1 мин за четене

Вечерта надвисва над земята.

Прибирам се, с натежала глава и морен поглед.

Вземам сух комат и слагам залък в устата.

Дрехите захвърлям.

Навеждам аз глава и се моля да съм твоя.

Да съм единствената за теб.

В миг очите ми просветват, кат' звезда в тъмната нощ.

И виждам те – да! Пред мен ти стоиш и протягаш ми ръка.

Аз я поемам и ти нежно ме целуваш.

Отнасяш ме в царството на мечтите,

където ти си мой, а аз – твоя.

Нека за теб съм тази, която би те обичала

независимо от всичко.

Нека за теб съм тази, която дори плачейки ти казва, че е добре,

защото ти си при нея.

Нека за теб съм тази, която винаги ще бъде там, зад теб,

давайки ти опора.

Нека за теб съм тази, която ти дава всичко и не иска нищо в замяна.

Защо ли? Защото, скъпи, ти си най-прекрасното нещо, което ми се случва.

Защото въпреки че ти не знаеш, аз съм твоят ангел, който те пази.

Защото те обичам...

Винаги. Аз. Ти. И вечността.

На А. Янчев

Nikkyz98 (НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ)

2012-10-26T06:10:44+03:00

Ами благодаря за коментара, наистина го оценявам. Не, не съм сигурна, че си заслужава, но когато е истинско, не можеш просто да си тръгнеш.
elica-sunny (Елица Дойчева)

2012-10-26T06:09:08+03:00

Кое е това момче? Дано си заслужава, че да му пишеш такива неща! И недей да приемаш нещата много навътре. Приеми това като приятелски съвет. Много ми хареса писмото! Много чувствено. И пак повтарям - дано момчето си заслужава!