Напразни мечти
Вечерта надвисва над земята.
Прибирам се, с натежала глава и морен поглед.
Вземам сух комат и слагам залък в устата.
Дрехите захвърлям.
Навеждам аз глава и се моля да съм твоя.
Да съм единствената за теб.
В миг очите ми просветват, кат' звезда в тъмната нощ.
И виждам те – да! Пред мен ти стоиш и протягаш ми ръка.
Аз я поемам и ти нежно ме целуваш.
Отнасяш ме в царството на мечтите,
където ти си мой, а аз – твоя.
Нека за теб съм тази, която би те обичала
независимо от всичко.
Нека за теб съм тази, която дори плачейки ти казва, че е добре,
защото ти си при нея.
Нека за теб съм тази, която винаги ще бъде там, зад теб,
давайки ти опора.
Нека за теб съм тази, която ти дава всичко и не иска нищо в замяна.
Защо ли? Защото, скъпи, ти си най-прекрасното нещо, което ми се случва.
Защото въпреки че ти не знаеш, аз съм твоят ангел, който те пази.
Защото те обичам...
Винаги. Аз. Ти. И вечността.
На А. Янчев
© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ All rights reserved.
