24 oct 2012, 13:32

Напразни мечти

  Prosa » Cartas
1.4K 0 2
1 мин за четене

Вечерта надвисва над земята.

Прибирам се, с натежала глава и морен поглед.

Вземам сух комат и слагам залък в устата.

Дрехите захвърлям.

Навеждам аз глава и се моля да съм твоя.

Да съм единствената за теб.

В миг очите ми просветват, кат' звезда в тъмната нощ.

И виждам те – да! Пред мен ти стоиш и протягаш ми ръка.

Аз я поемам и ти нежно ме целуваш.

Отнасяш ме в царството на мечтите,

където ти си мой, а аз – твоя.

Нека за теб съм тази, която би те обичала

независимо от всичко.

Нека за теб съм тази, която дори плачейки ти казва, че е добре,

защото ти си при нея.

Нека за теб съм тази, която винаги ще бъде там, зад теб,

давайки ти опора.

Нека за теб съм тази, която ти дава всичко и не иска нищо в замяна.

Защо ли? Защото, скъпи, ти си най-прекрасното нещо, което ми се случва.

Защото въпреки че ти не знаеш, аз съм твоят ангел, който те пази.

Защото те обичам...

Винаги. Аз. Ти. И вечността.

 

На А. Янчев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами благодаря за коментара, наистина го оценявам. Не, не съм сигурна, че си заслужава, но когато е истинско, не можеш просто да си тръгнеш.
  • Кое е това момче? Дано си заслужава, че да му пишеш такива неща! И недей да приемаш нещата много навътре. Приеми това като приятелски съвет. Много ми хареса писмото! Много чувствено. И пак повтарям - дано момчето си заслужава!

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...