26 февр. 2019 г., 13:54

Напълно подкрепям Чичовото

647 0 1
2 мин за четене

Напълно подкрепям Чичовото

 

(Из „Дочуто от съседната маса“)

 

     Последният понеделник на февруари отново ни събра в кварталното кафене. Наоколо оживено коментираха неделния мач между Левски и ЦСКА. Привържениците на ЦСКА тъжно отпиваха кой биричка, кой кафенце или нещо безалкохолно. Част от левскарите, разгорещени от победата над вечния противник, с младежки плам в очите си пожелаваха интимни срещи с майките на съдиите, други – с тези на членове от футболната ни федерация, трети – просто така, по принцип. И в същото това време никой не се интересуваше кой номер родител са им – родител 1 или родител 2. Модерното обобщение на изказванията звучеше „Да им е@а номерата“ Почти всички цитираха пророческите думи на Чичовото преди срещата. Е, в интерес на истината звучаха като оправдание за евентуален неуспех, но това е друг въпрос. Имаше и четящи на висок глас от спортния вестник думите на Любо след мача. Смисълът им беше:

     - Нали ви казах преди мача! Въпреки резултата аз съм много доволен от целия отбор. Играха много добре! Колкото си могат!  

     Аз никога не съм бил от ЦСКА или от Левски. Но разчитайки само на информация в интернет обаче, справедливостта наложи да се присъединя към неговото мнение! И наистина тичаха ли сърцато наляво-надясно? Тичаха! Въпреки, че останаха с човек по-малко вкараха ли гол? Вкараха! Е, някои черногледци ще ме укорят, че не бил във вратата на Левски, а в собствената си. Какво от това? Левскарите и това не успяха! И от друга страна автоголът бе във вратата по-близка до сърцето на цесекарите. Левскарската врата им е далеч далеч по-чужда. Нали така? Трябва във всяко нещо да се вижда положителното!

     Е, понякога имам някои резерви и към Чичовото. Но тук искам да го поздравя, че не упрекна своя играч за гола. Видях го в интернет. Играчът направо изкопира великолепен гол на Любо в нащата врата, който мощно се беше извисил над всички в една международна среща. По онова време слисаният коментатор замълча, а чичо му, великолепният играч и треньор Димитър Пенев, бе отговорил след мача, че не е забелязал автогола. Навярно за да не си предизвика някакви семейни неприатности.

     След време напуснахме кафенето, мечтаейки за среща на между Левски с треньор Гонзо и ЦСКА – Любо. Дори се обзаложихме от чий отбор ще има повече по-артистично просейки картони за противника играчи...  

 

25. 02. 2019   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...