Тя отвори очи, но не виждаше нищо. Бавно се изправи, подпирайки се на стената и с разперени напред ръце тръгна на някъде. След няколко крачки напипа врата и я отвори. От ярката светлина очите я заболяха и тя ги прикри с бледата си ръка. Излезе навън и слезе по няколкото стъпала. Бе слънчев и приятен ден. Хората ходеха около нея и всичко беше нормално. Тя се огледа - беше облечена с всекидневните си дрехи. Не помнеше кога ги е облякла или как се е озовала в коридора, от който излезе. Направи няколко несигурни крачки напред, водена от неизвестността, но това я доведе до улицата. След миг, преди дори да се усети, една кола я връхлетя и тялото й се строполи, изхвърлено на асфалта...
Отново отвори очи. Този път не бе тъмно.
- Здравейте, госпожо. - Поздрави я висок чернокож мъж. - Трябва да ви задам няколко въпроса... - Допълни студено той.
Тя го гледаше учудено - още не проумяваше какво се случва.
- Госпожо, от колко време употребявате упойващи вещества?
- Аз... Аз не вземам наркотици... - ...