16 февр. 2015 г., 21:44

Нашият влак

1K 0 0
1 мин за четене

                Чаках те на тази забравена гара, чаках те там, където никой не е скоро минавал и си спомних нашето време, което потъва в забрава.

Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.

Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, по който и аз ще поема сломена...

Престанах да плача, престанах да чакам. Престанах да искам, престанах да моля. Но копнежът ми по теб дълбоко в мен си остана. И търся те като влакът своята гара...

Защо ли, престанах да чакам? Защо ли,престанах да плача?

Защо ли,... защото не мога да забравя тази изоставена гара, в която загубих се и спасение няма...

                                                                           2010-грПерник



    


      


      


                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...