16.02.2015 г., 21:44

Нашият влак

1K 0 0
1 мин за четене

                Чаках те на тази забравена гара, чаках те там, където никой не е скоро минавал и си спомних нашето време, което потъва в забрава.

Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.

Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, по който и аз ще поема сломена...

Престанах да плача, престанах да чакам. Престанах да искам, престанах да моля. Но копнежът ми по теб дълбоко в мен си остана. И търся те като влакът своята гара...

Защо ли, престанах да чакам? Защо ли,престанах да плача?

Защо ли,... защото не мога да забравя тази изоставена гара, в която загубих се и спасение няма...

                                                                           2010-грПерник



    


      


      


                    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...