Натам и насам - 7.
А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направиха пет – тип китайска джонка, но без класическото платно. Абе, глобализъм…
Красиво е… Широко – сто, сто и петдесет метра, още сме в горното течение. Наоколо – градът. На отиване отляво е новият, отдясно старият град. Сгради различни, усещания също. Ниски брегове, на места с бетон, зеленина, пейки, разхождащи се хора…
Какви ли не сгради. И стари, и панелни, и заводи, и грозните аборти на модерната архитектура. Трябва да видите, за да повярвате – стара църква, около нея нови остъклени стени, над нея модерна сграда като покрив… Пошло съчетание на средновековната красота и модерната сивота и функционалност…
От корабчето се обадих на брат ми, на братовчеда, на един приятел. Можеше и от друго място, ама как звучи: „Звъня ти от корабчето, дето ме разхожда по Висла. В Краков съм…“
Не фукня, ами… Абе, нашенско си е – да ме видят, та ако ще в тоалетен зор да съм…
Да си призная – спорехме със сина за местата, до които трябва да отидем. И той обикновено ме слушаше. Има опит. При всички пътувания се оказва, че не съм бил на доста места, но ги познавам по-добре от уж посетилите ги. Просто поколението ни е такова – чело, чело, чело… И с умения да види през текста реалността и картината. Та понякога, както споменах, е по-добре да не ходим навред. Неведнъж се оказва, че видяното е по… недобро, да речем, от представата…
Така стана с Еврейския град. Не го разубедих, тръгнахме и той беше много разочарован. Нищо интересно – овехтели сгради, липса на оригиналност, мухъл дори във въздуха…
Затова пък бяхме очаровани от големия пазарен площад. Спциално намерихме ъгъла, където продавала грънци жената на пан Твардовски, героят от легендите и поемата на Мицкевич. Оня, дето продал душата на дявола, ама и него излъгал. Обаче, и досега седи на Луната и се чуди как да се върне тук…
А жена му е била истинска жена. Красива и проклета. Толкова проклета, че чак дяволът се отказал да има работа с нея…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
