А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направиха пет – тип китайска джонка, но без класическото платно. Абе, глобализъм…
Красиво е… Широко – сто, сто и петдесет метра, още сме в горното течение. Наоколо – градът. На отиване отляво е новият, отдясно старият град. Сгради различни, усещания също. Ниски брегове, на места с бетон, зеленина, пейки, разхождащи се хора…
Какви ли не сгради. И стари, и панелни, и заводи, и грозните аборти на модерната архитектура. Трябва да видите, за да повярвате – стара църква, около нея нови остъклени стени, над нея модерна сграда като покрив… Пошло съчетание на средновековната красота и модерната сивота и функционалност…
От корабчето се обадих на брат ми, на братовчеда, на един приятел. Можеше и от друго място ...