генек (Георги Коновски)
1845 13635
3.05.2019 г., 7:54 ч.

 Натам и насам - 7. 

  Проза » Други
437 5 28
2 мин за четене

А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…

Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направиха пет – тип китайска джонка, но без класическото платно. Абе, глобализъм…

Красиво е… Широко – сто, сто и петдесет метра, още сме в горното течение. Наоколо – градът. На отиване отляво е новият, отдясно старият град. Сгради различни, усещания също. Ниски брегове, на места с бетон, зеленина, пейки, разхождащи се хора…

Какви ли не сгради. И стари, и панелни, и заводи, и грозните аборти на модерната архитектура. Трябва да видите, за да повярвате – стара църква, около нея нови остъклени стени, над нея модерна сграда като покрив… Пошло съчетание на средновековната красота и модерната сивота и функционалност…

От корабчето се обадих на брат ми, на братовчеда, на един приятел. Можеше и от друго място, ама как звучи: „Звъня ти от корабчето, дето ме разхожда по Висла. В Краков съм…“

Не фукня, ами… Абе, нашенско си е – да ме видят, та ако ще в тоалетен зор да съм…

Да си призная – спорехме със сина за местата, до които трябва да отидем. И той обикновено ме слушаше. Има опит. При всички пътувания се оказва, че не съм бил на доста места, но ги познавам по-добре от уж посетилите ги. Просто поколението ни е такова – чело, чело, чело… И с умения да види през текста реалността и картината. Та понякога, както споменах, е по-добре да не ходим навред. Неведнъж се оказва, че видяното е по… недобро, да речем, от представата…

Така стана с Еврейския град. Не го разубедих, тръгнахме и той беше много разочарован. Нищо интересно – овехтели сгради, липса на оригиналност, мухъл дори във въздуха…

Затова пък бяхме очаровани от големия пазарен площад. Спциално намерихме ъгъла, където продавала грънци жената на пан Твардовски, героят от легендите и поемата на Мицкевич. Оня, дето продал душата на дявола, ама и него излъгал. Обаче, и досега седи на Луната и се чуди как да се върне тук…

А жена му е била истинска жена. Красива и проклета. Толкова проклета, че чак дяволът се отказал да има работа с нея…

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поразходих се и аз, благодаря.
  • Честит празник! Бъди здрав и пиши. Ти не си драскач, нито графоман.
  • Благодаря, Иржи, Елке!
    Хубав празник!
  • Красив град е Краков! Старинни сгради, кралският дворец Вавел, паметникът на Адам Мицкевич! Много хубаво разказваш! Поздравления още веднъж за празника!
  • Честит празник,Георги,да си жив и здрав и дано не ми се сърдиш и приемеш поздравите ми,защото нередовно се появявам на страницата ти и все си обещавам.....
  • Може да ме видите на иконата - аз на коня. А, и жена ми е в компаниягта...
  • Честито, Георги и извинявай. Ти да видиш, на руски е "именинник", с цели три -н. Те са още по-щедри на н-та. Усмивка.
  • БЛАГОДАРЯ за всички поздрави!
    Честит празник на именяците!
    По нашенско е ИМЕНЯК!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - едноименен > едноимеННи - с две Н

    а се казва "имен ден", а не "именен ден"
  • Станислава, а защо се казва "едноименен"? Аз имах предвид не как е по правило, а че правилото е нелогично приложено в случая. Но Лиа ме отплесна в психо-физиологическа посока и не ти отговорих. Според мен "именник" е по-логично и не случайно има разнобой в речниците.
  • Мисля,че бях пределно ясна в предния си коментир Мария. Ако имаш нещо към мен, напиши го на лични, но не под чуждия труд Ще се опитам да ти отговоря искрено.Що се отнася до това от какво се страхувам и от какво не, мисля, че не е твоя работа, както не е моя какво е за теб страх. Големи хора сме и сме човеци, би трябвало да сме надраснали маймунското в нас. Тези, които са ме разбрали правилно са получили искреност и доброта, за другите няма да се доказвам. Всеки има право на мнение, и аз го уважавам!
    Още веднъж се извинявам на Георги Коновски! Хубав празник! Аз отивам да се приготвя за празника на едно обично дете, чиито съименник е настоящия автор и не смятам да "спамя" и се отплесвам повече. Ако имам какво да кажа за произведението и на автора мога да преценя кое е за коментар, кое на лични. Хубав ден!
  • Именно. С риск да досадя, аз самата оня ден написах "ориз" със -с накрая, което не ми се беше случвало дори и в ученическите години. Така че и аз те разбирам чудесно. Но на правилата трябва да се гледа критично, защото се създават от хора, които също грешат, а освен това и езикът се развива, особено сега, с новите технологии, когато всички имат достъп до писаното слово, включително и доста "некултурни" хора /макар че аз не обичам етикети, не всички необразовани хора са виновни за състоянието си и да си необразован, не значи непременно глупав/. Но това наистина е друга тема и да не разваляме празника на човека с отвлечени дискусии. Само едно нещо още - ако се страхуваш, че няма да бъдеш разбрана, говори директно, тогава няма опасност от двояко тълкуване. Но има риск да засегнеш някого. Иначе е по-безопасно, но пък така рискуваш добрите ти намерения да бъдът изтълкувани като лоши от реципиенти, които самите те имат лоши намерения.
  • Честит имен ден,Георги! Да ни радваш и занапред с талантливото си перо! И да видиш още много свят!
  • Честит празник на именика!

    С едно Н е - щом не се казва "именен", а "имен - ед.ч. - имени, именик", същото е и с рожденик - казва се рожден, а не рожденен, за това се пише с едно Н. Удължаването с --ен и -ин е проверка за двойно или едно "н"
  • Мария, не му е мястото под това произведение и така вече се "отплеснахме" с теб. А аз винаги гледам нещата от всички страни и не си правя едностранчиви изводи. Разбрах те, правилно за какво пишеш. Що се отнася за изговора, твоето "понякога" не е актуално. На ден всеки от нас ,без значение в каква сфера работи се сблъсква с различна диалектност и още по- тъжното, че и с доста лоша или влошена обща култура при правописа. Причините са различни, но е факт. Хубав ден !
    С искрените си извинения към г-н Георги Коновски! Мисля,че той ще разбере за какво точно говоря. Весел празник!
  • Лиа, ти май се отплесна пък във физико-психологичско-техническа насока, а аз имах предвид само граматическата. Грешките са резултат от комлексни причини, понякога са плод и на разсеяност. Ти погледна нещата от всички ъгли, което е похвално. А "фонетичното изпълнение" следва граматическото, стига да нямаш шикалки в устата /което понякога се случва, за съжаление/. Усмивка.
  • Честит имен ден, сенсей! Жив и здрав да си!
    https://youtu.be/3gMu4er1eqs
  • Напълно права си Мария! За речниците и аз вече се обърквам, но за правилото на изграждане на думите си права и то с факти. Доста правила последно време имам чувството,че се променени с цел живостта на езика, тоест спрямо фонетичното му изпълнение. Правилата като цяло по- лесно се спазват в официално- деловата кореспонденция. При израз на емоционалност, вълнения и описателен характер трябва да си експерт, за да не допуснеш и една минимална грешка и/или трябва да работиш върху един текст, включително и коментарите ден и два, за да си сигурен. За само дописването на виртуалните клавиатури пък...да не говорим.
  • Относно правописа на именник и рожденник /видях ги в друг коментар изписани с едно -н/, според мен трябва да са с две. В различните речници /от различни години/ е различно, но правилото е корен + наставка. Коренът на именник е им + наст. -ен + наст. -ник, именник, при рожденник е същото. Извинявам се за граматическото отплесване. Весел празник, Георги.
  • Честит празник,г- н Коновски! Удоволствие е да прочета за една различна разходка из Полша...Така е, от това което ни е в сърцето, по - хубаво няма...Така знам от по-старите.
  • Честит имен ден, Георги, както и на всички именници днес. Здраве и благополучие!
  • Благодаря, Красе, Пепи!
  • "Но дали щеше да е същият жив площад, ако го нямаше пазара? Сувенири, сувенири, сувенири: от Балканите – с един поглед можеш да разбереш коя сергия от „къде идва“; Западна Африка, Индонезия, Китай, Латинска Америка и т.н. – паметници, картини, колажи, магнитчета с известни ни места, и всичко, за каквото може да се сетите, превърнато в сувенир с рисунки или скулптура! " - "Натам и насам" от Пиза преди години - ако историята, архитектурата и музеите са лицето на един град, то пазарът и площадът са душата му!
    http://otkrovenia.com/bg/jurnalistika/piza-prez-ochite-na-edna-stranierka
    https://otkrovenia.com/bg/jurnalistika/piza-prez-ochite-na-edna-stranierka
    С това светоусещане къде ме върна, благодаря ти!
  • Избор поне има - или пътуваш по картинки, снимки и реклами, или се разочароваш на място Обаче "тоалетния зор" да се изфукаш те преследва, та ако ще и на Луната да отидеш...Развесели ме!
  • Благодаря, Надя, Иване!
    Песента "Чушката люта, пак люта..."
    Четенето му е майката, реалността бащата.
  • Че то жената, ако не е мъничко проклета, е като безсолно ястие.
  • Хубав разказ. Умееш да пресъздаваш картини. Четеш и си представяш пътуването. Все едно присъстваш на мястото, виждаш лицата на героите...
    Поздравления!
  • Благодаря, Мариана!
    Е, вие младите не знаете, но ние четяхме. Много. И ползвахме фантазията - сега имате виртуална реалност.
Предложения
: ??:??